Окса енергично закима с глава.
— Знаеш ли какво са правили на хора като теб, и то не в далечното минало? Изгаряли са ги живи или са ги обесвали на дърво и са ги оставяли да се превърнат в прах!
— О, Гус, не преувеличавай! Живеем в XXI век! Във всеки случай ти благодаря, че ме предупреждаваш, много е яко…
— Казвам ти го, защото те познавам, скъпа. Ти лесно се палиш…
Окса не можеше да не се съгласи. Още от най-ранното им детство Гус винаги е бил гласът на разума: „Внимавай, Окса! Не трябваше да… Бъди благоразумна… Окса, пази се!…“ Беше крайно изнервящо, но трябваше да признае: Гус никога не грешеше.
Когато Окса и Гус решиха да напуснат парка, часовникът току-що беше ударил шест. Време беше да се прибират. Двамата приятели се запътиха към изхода, ободрени от възвърнатото разбирателство. Но още докато си слагаха ролерите, тя се намръщи.
— Какво ти е? — попита Гус обезпокоен.
— Не исках да ти го кажа, но има и нещо друго…
— Нещо друго ли?
Тя се поколеба.
— Той не е този, за когото го мислим…
— За кого говориш?
— За Макгроу. Трудно е да се обясни… — прошепна момичето, без да посмее да го погледне.
После изрече на един дъх:
— Той не е учител по математика, нито по физика. Това е само за прикритие.
— Ти нещо да не бълнуваш?
— Изслушай ме докрай, ако обичаш — помоли го нервно Окса. — Добре размислих и всичко се връзва, ще видиш… Точка първа: Макгроу е знаел коя съм, преди да ме срещне, вече съм сигурна. Припомни си как Бонтемпи извикваше имената ни в двора. Той обърка името ми, а Макгроу го прекъсна и му помогна да го произнесе правилно. Странно, нали? Точка втора изгони ме от часа. Официалната причина беше, че скърцах със стола. А всъщност беше заради флумастера му, който изстрелях нагоре!
Гус я изгледа озадачен. Хипотезите й го смущаваха.
— Точка трета: стана нещо… напълно потвърждаващо подозренията ми.
Гус онемя.
— Какво си направила? — прошепна той.
— Заклевам ти се, че не съм го направила нарочно.
— Окса, какво си направила? — настоя Гус, натъртвайки на всяка сричка.
Момичето му разказа случката със „спасеното флаконче“, без да пропусне и най-малката подробност. Гус се хвана за главата.
— Ти си се побъркала!
— Не можах да се сдържа… Направих го машинално! А той просто си стоя, гледаше ме и нищо, никаква реакция! Този тип не е чист, Гус. Мисля, че търси нещо. Или някого. Не си измислям…
— Да бе, не ти е в стила… — прекъсна я Гус с известна ирония. — Пословичната сдържаност на Полок е всеизвестна… И до какъв извод стигна?
— Припомням ти, че е работил за ЦРУ. Виж нещата такива, каквито са, и си представи какво могат да означават моите свръхестествени заложби за хората на ЦРУ, КГБ или която и да е там тайна служба. Макгроу е знаел преди мен, че ги притежавам, той ме познава по-добре от мен самата. Той знае всичко! Залагам главата си! Не ми е ясно как го е постигнал и точно по каква причина е тук, но съм убедена, че то има връзка с мен. Сигурно ще си помислиш, че съм параноичка, но ме е страх, Гус…
— Страх ли? Защо?
— Не знам! Знам само, че не съм обикновено момиче. Спомняш ли си историята със скакалците? — попита го от упор Окса.
— Скакалците ли? Припомни ми!
— За тях си говорихме неотдавна! — започна Окса. — Учените изследват микроскопичните червейчета, които живеят в мозъка на скакалците…
— О, да! — прекъсна я Гус. — Спомних си! Скакалците се хвърлят във водата и умират, защото не могат да плуват. Дълго време са вярвали, че се самоубиват, което е напълно немислимо, защото животните не се самоубиват! И дълго време е останало загадка. Но после открили, че чисто и просто причината са прословутите микроскопични червейчета, които се загнездват в мозъка им. Когато настъпи моментът за оплождане, те направляват към водата скакалците, които се хвърлят и се давят, защото не могат да плуват. След това червейчетата разкъсват бронята им и се размножават във водата. Но… каква е връзката с Макгроу?
— Сигурно иска да ме клонира или да прави опити с мен… Или дисекция на мозъка ми, за да открие как правя всичко това. Също както учените са постъпвали с червеите, за да разберат принципа на дистанционното управление, което кара скакалците да скачат във водата противно на природата си. Представяш ли си какво приложение може да измислят.
Гус я изгледа с крайчеца на окото си, поразен от нейната хипотеза и разтревожен от убедителността, с която я излагаше. Окса въртеше с върха на пръстите си колелцата на ролерите. Тя вътрешно кипеше, мисълта й беше напрегната като струна. Какво ли не би дала за чаша студена лимонада! Двамата стояха дълго един до друг смутени, преди той да наруши мълчанието: