— Какво прави тя? — прошепна смаяна Окса.
— Да се обърнем и ще видиш какво се е случило — отговори баща й.
Драгомира седна отново и се вгледа в стената срещу себе си. Появиха се ясни изображения като на телевизионен екран, сякаш Драгомира ги прожектираше с очите си. Окса извика пронизително:
— Невероятно! Ще се побъркам!
— Баба ти има дарба на Мемопроектор, което означава, че може да ни прожектира спомените или мислите си — обясни тихо Леомидо.
— Ще ти покажа — каза Драгомира със задавен от вълнение глас — най-ужасния си спомен, споменът, който постоянно ме преследва. Но гледай, скъпа моя, виж какво стана тогава…
На стената се появи просторна кръгла зала, опасана с прозрачни колони, по които се виеха пурпурни диви лози. Ослепителна светлина струеше през стъкления таван и през прозорците. В средата, на ниска, направена сякаш от един-единствен кристал, маса беше сложена купа, препълнена с огромни плодове. В дъното на удивителното помещение, сред буйната растителност и изобилие от цветя стоеше висока жена. Стройната й осанка беше благородна и изящна, черните й коси падаха като водопад по гърба й. Внезапно се чу страхотен шум и ужасни викове. Картината се раздвижи и се показаха кадри. Тогава Окса разбра, че гледа случилото се в Едефия през очите на Драгомира. Спомените на баба й като в пряко предаване!
Жената се втурна към средата на залата с развяна жълта широка рокля и се приближи до Драгомира.
— Какво става, мамо? Какво?
Сега вече високата жена, Сияйна Малорана, майката на Драгомира, се виждаше отблизо. Беше изключително красива, смъртно бледа, а в погледа й се четеше паника.
— Стой тук, детето ми, не се страхувай!
Вратата рязко се отвори и няколко мъже влетяха с трясък, разблъсквайки всички, които напразно са опитваха да им попречат.
— Дошли сме за Малорана… — изрева един от тях и залепи за стената охранителя само като си протегна ръката.
— Оций!? — извика Малорана.
Отпред излезе набит мъж, облечен в широк панталон с дълбоки басти и ризница от мека кожа. Излъчваше обезпокоителна самоувереност и студенина. Малорана бе видимо потресена от внезапното нахлуване, погледна малката Драгомира с безкрайна тъга и тръгна към току-що влезлия човек.
— Оций… Значи вие… Вие, първият Служител на Помпиняк, сте начело на този заговор! Предател!
— Не ми говорете за предателство? — изрева Оций. — Не забравяйте, Сияйна, че само вашата непредпазливост ми позволи да науча Тайната-Която-Не-Се-Споделя!
— Разбира се, моята непредпазливост е в основата — възрази Малорана, — но ако не бяхте я откраднал с измама, нямаше да се случи всичко това! Да, най-голямата ми грешка е невниманието, но и сляпото ми доверие към вас, въпреки единодушното несъгласие на Помпиняк. Безграничната ви амбиция днес ще ни погуби. Погледнете какво сторихте!
И с едно движение на ръката посочи терасата, откъдето се чуваха тревожни викове.
— Вашето предателство хвърли във въздуха Пясъчния часовник на страната! — повиши глас Малорана. — Ударът се усети в най-отдалечените краища на Едефия и сега вече понасяме последствията от вашето посегателство. За нещастие не само аз ще съм жертва. Видяхте ли колко намаля светлината? И колко спадна температурата? Народът е изпаднал в паника. За пръв път в историята ни настъпва такъв хаос!
— Да! Можете да се гордеете, че вие сте причината за това, Сияйна — избълва Оций с предизвикателен поглед. — Аз целя не залеза на Едефия, а тъкмо обратното. Искам да направя от нея център на света! Известно ми е, че можете да отворите Портала, желая само да изляза и да отида Отвън!
— НИКОГА! ЧУХТЕ ЛИ МЕ ДОБРЕ? — извика Малорана.
— Вашето упорство е доказателство за върховен егоизъм и безумно заслепление, които всички Отвътрешници повече не могат да търпят — ревеше мъжът.
— Всички ли? — прекъсна го гневно Малорана. — Имайте смелостта да говорите от свое собствено име, Оций! Вие настоявате да преминете оттатък, не народът! Вие ме предадохте, не той!
— Лъжете се, Сияйна, аз не съм сам… — продължи яростно Оций. — Ще се изненадате, като видите кои се присъединиха към моите редици… Но днес е важен ден, вие ще разтворите Портала за мен и съюзниците ми било доброволно или насила, вече нямате избор!
— Да отворя Портала ли? Доброволно или насила? Оций, това доброволно няма да стане. Известно ми е какво целите да направите Отвън, защото вас ви интересува единствено властта. Не исках да си го призная, наивно смятах, че няма съвършени хора и затова би било несправедливо да плащаме за грешките на предците си. Въпреки всичко ви дадох шанс. Нещо, което в този час ми струва много скъпо. Ако ви оставя да излезете, ще застраша окончателно и Едефия, и Отвън! Нашата власт не ни е дадена, за да подчиняваме онези, които я нямат! Винаги сме спазвали този принцип. А сега, когато Тайната престана да бъде тайна, защо решихте, че отварянето на Портала въобще е възможно? Може би тази власт е изчезнала с унищожението на Часовника… Да ви кажа ли каква клетва положих в Залата на Пелерината, както всички Сияйни преди мен? — завърши величаво тя.