Таз Тайна пазиш ти самичка!
Посветена си единствена от всички:
Отвътре и Отвън в човешките души,
и хубаво, и лошо по равно се таи.
И нея ако някога погубиш,
живота си веднага ще изгубиш!
Мъжът потрепери и сякаш загуби самообладание от почти изстреляните в лицето му думи. Изглежда, се замисли за миг и отговори:
— Това е уловка, Сияйна! Опитвате се да хитрувате и затова ще отстъпите насила! И ако не вие, тогава ще го направи тя — каза грубо той и се втурна към малката Драгомира.
— НЕ! Драгомира няма да ви помогне! Докато не е влязла в Залата на Пелерината, тя не може да отваря Портала! Няма тази власт. Единствено Пелерината ще й я даде…
Оций се спря разколебан. После злобно се озъби:
— Давам ви срок да размислите до вечерта. След това, ако все още упорствате и отказвате да сътрудничите, последствията ще са страшни. За вас и вашите близки. В края на краищата какво са няколко часа чакане в живота на първия човек на Едефия, за да премине Отвън!
После картината от стената изчезна…
17
Големият хаос
Картината се появи отново. В голямата зала, където Малорана и Драгомира бяха попаднали в плен, владееше потискаща атмосфера. Един мъж, седнал в кресло с гръб към прозореца и балкона, беше приковал погледа си в тях. Мемопроекторът бавно измести ракурса и тогава в кадър влязоха две двайсетгодишни момчета, които с пръст на уста даваха знак да се запази тишина. Едното беше леко прегърбено, а другото доста хилаво. Те духнаха в нещо като стъкларска цев и пазачът се строполи.
— Абакум! Леомидо! — полугласно изрече Малорана и се изправи. — Помислих си, че никога няма да дойдете… Научихте ли нещо?
Лицето на прегърбения младеж помръкна.
— По-лошо е, отколкото мислехме, моя Сияйна. Оций разполага с многобройни последователи, внедрени сред племената и в Помпиняк. Предателите от четирите краища на Едефия са се обединили около него.
— Ще отвлече Драгомира, майко! — намеси се Леомидо. — Тази нощ.
— Какво? — запита сподавено Малорана. — Казах му, че Драгомира не е готова! Той знае, че ще може да отвори Портала едва когато получи Пелерината и не по-рано!
— Точно затова я иска — уточни Абакум. — Живее само за мига, в който ще е възцарена. Тогава ще я принуди да го отвори и ще премине Отвън…
— Не искам с Оций! — отекна викът на малката Драгомира. — Никога няма да му отворя Портала, НИКОГА!
Тя обърна глава към майка си. Лицето на Малорана се появи в Мемопроектора.
— Залата на Пелерината е изчезнала… — промълви пребледняла владетелката.
Младежите я гледаха стъписани.
— Щом Тайната-Която-Не-Се-Споделя беше разкрита, Клетвата беше нарушена и Залата изчезна. Излъгах Оций, накарах го да повярва, че трябва да почака Драгомира да влезе в Залата. Исках да спечеля време.
— Но тогава… Порталът ще остане затворен завинаги! — промълви Абакум.
— Драгомира не може да отвори Портала, но Оций не го знае. Все пак има още една, последна възможност — мрачно обясни Малорана с треперещ глас.
Абакум я изгледа ужасен.
— Каква е цената, Сияйна моя?
— Длъжни сме да спасим Драгомира — каза Малорана, избягвайки въпроса. — Няма нищо по-важно от това. Тя трябва да премине Отвън. Бъдещето на Едефия е в нейните ръце.
— Но аз не искам! — избухна Драгомира.
Малорана се обърна към дъщеря си със сълзи в очите.
— Трябва, момичето ми. Трябва на всяка цена да те спасим от Оций! — после заповяда на младежите: — Отведете я! Бързо!
Абакум грабна Драгомира, метна я на гръб и тъкмо когато излезе на балкона, в стаята нахлуха няколко мъже. Мемопроекторът показа Малорана, която се издигна на два метра от земята, разпери ръце, после се завъртя с шеметна скорост и завихри невероятна вълна, която помете всичко наоколо. Плодовете от масата се разлетяха, разбиха се в стената, а хората на Оций залитнаха и се вкопчиха в колоните, за да запазят равновесие. После младежът отнесе Драгомира. Извън кадъра битката в голямата зала се ожесточаваше. Два етажа по-долу двамата се промъкнаха през доста тесен проход и проникнаха в тъмен коридор, където ги чакаха няколко души.