— Къде е Малорана? — тихо попита някой.
— Остана горе с Леомидо! — отговори младият охранител. — Надявам се да ни настигне… Но нямаме и минутка за губене!
Хванаха се здраво за ръце и побягнаха по коридора, в който ечаха ужасяващи викове. По всичко личеше, че стените бяха изградени от огледала, защото явно никой не ги забелязваше, докато те наблюдаваха как се вихри истинско сражение: вдигнати във въздуха мъже се блъскаха в стъклените стени, други се издигаха над пода, удряха и ритаха силно противниците си. Най-жестоки от всички бяха хората на Оций. Разпознаваха ги по кожените им ризници. Бяха въоръжени с обикновени сарбакани, досущ като стражите на Драгомира. Те изхвърляха страшни вещества, тъй като „мишените“ им се хващаха за гърлата и мигом падаха унищожени, без да успеят да се защитят.
— Какво е това? — тихо попита Окса.
— Черните глобуси… — пошепна в ухото й Павел, без да прецени, че от отговора му нищо не й ставаше ясно.
Внезапно групата се натъкна на затворена, вградена в стъклената стена, врата.
— Коридорът свършва тук, вече нямаме прикритие! — каза Абакум, хвана дръжката и се приготви да отвори.
— Не бива да забележат Драгомира! Да вървим!
Втурнаха се напред. Никой не ги забеляза в царящия хаос.
Мемопроекторът внезапно се фокусира на пода: явно малката Драгомира беше паднала. Когато картината се проясни, на земята лежеше мъж и се превиваше от болка. Дясната му ръка се разпадаше с невероятна бързина! Лицето му позеленя и се покри с плюски, пълни с белезникава прах. Човекът виеше неистово. Охранителят вдигна малката Драгомира и лудият бяг продължи. Тичаха и се блъскаха надолу сред невижданата суматоха по десетките стъпала на голямата кула. Мъртви и тежко ранени мъже и жени бяха пръснати навсякъде, стенания отекваха по осеяните с тела коридори. Изведнъж се чу рев: огромен мъж с кожена каска прегради пътя им и се прицели в тях със същата тайнствена тръба.
— ПРЕДАТЕЛ! — изкрещя Абакум.
— Дай ми Драгомира! — отвърна човекът. — Нищо лошо няма да й направим, дори напротив. Нужна ни е само да отвори Портала. Дай ми я и всички ще се спасите!
— Драгомира не може да го отвори! Още не е получила тази власт!
При тези думи врагът стремително се спусна напред. Един от защитниците на Драгомира се опита да го спре, но го застигна веществото, което черната цев на Фелона изхвърли.
Кръвта навярно бе плиснала право в лицето на Драгомира, защото кадрите на стената изведнъж почервеняха.
Момичето нададе пронизителен вик и прекара ръка през очите си, за да я избърше, Фелонът явно също беше улучен с нещо, което го обезвреди. Завъртя се бясно около собствената си ос като същинско торнадо. Но неговите съзаклятници препречиха пътя!
— Изгубени сме…
— Не! Има още един изход!
И младият охранител посочи малка ниша над етажите, през които им оставаше да преминат.
— Хайде, Сияйна! Скачайте, баща ви е долу!
Драгомира се подчини, без да се поколебае и за миг. Последваха я няколко души. Мемопроекторът проследи как се хвърли в празното пространство и плавно се приземи. Тя сякаш летеше.
— Татко! Добре ли си?
Един слаб мъж с нежни очи погледна първо Драгомира, после човека, който я носеше.
— Драгомира, детето ми! Абакум! Къде са жена ми и сина ми?
— Ето ни, Валдо!
Мемопроекторът се завъртя и показа Малорана и Леомидо, разрошени, с изпокъсани дрехи, покрити със сажди и кръв.
— Ние с Леомидо се опитахме… — задъхано започна Малорана. — Но Оций е организирал много добре нападението си, стотици Якоръки и Гръмогласи са се присъединили към него. Въоръжени са с минерални оръжия, които не можем да обезвредим… Няма как да се защитим. Да бягаме! Драгомира трябва да премине Отвън!
Валдо им подаде селски дрехи, които те надянаха набързо.
— Да не забравите това! — каза той и посочи някакви сламени шапки. — Малорана, Драгомира, тези са за вас!
Бяха шапки с плътна мрежа, каквито използват пчеларите. Преметнаха през рамо чантите си и се отправиха към подобно на шейна возило, в което бяха впрегнати две пръхтящи от нетърпение гигантски Лещарки. Нервничеха навярно, защото превозното средство беше натоварено с кошери и пчелите жужаха застрашително.
— Трябва да се разделим. В противен случай Фелонът и хората му ще ни забележат. Семейството на нашата Сияйна тръгва с мен с впряга на Лещарките — каза Абакум.