— Е! Какво… усещаш? — попита той, прекарвайки пръсти през косите си. — Какво ти става от… всичко това?
— Не знам точно — призна Окса с блеснал от вълнение поглед. — Сега ми стана ясно, че способностите ми са наследствени и това е важно. Успокоих се. Но в същото време се почувствах странно и си мисля, че ако не бях показала на баба белега, нямаше да ми разкажат. Никога нищо нямаше да разбера и щях цял живот да си тъна в неведение!
Гус я погледна и се изненада от внезапната суровост, изписана на лицето й. Тя продължи със стиснати челюсти:
— Представяш ли си? Пазили са тайната толкова години! Да ме бяха светнали по-рано… А с майка ми никога нищо не са споделили, представяш ли си?
— Може би не е имало смисъл — каза Гус.
— Ама не там е работата! — разгорещи се Окса. — Това е въпрос на доверие! Не е ли важно да знаеш откъде идваш и кой си всъщност?
Гус наведе очи, думите й го засегнаха лично. Окса разбра веднага, че е проявила нетактичност, и прехапа устни. Той беше осиновен, а тя току-що му го бе напомнила най-безцеремонно.
— Извинявай, Гус, не исках да кажа това… Колко съм тъпа — прошепна с разтреперан глас Окса.
— Няма нищо, не се притеснявай… — успокои я мъжки Гус. — Нали и ти като мен не си знаела… Разбирам как се чувстваш. Когато родителите ми съобщиха откъде произхождам, бях на малко повече от седем години. Тогава хем се зарадвах, хем се вбесих. Радвах се, понеже вече разбрах защо съм различен. Отдавна виждах, че не приличам нито на майка си, нито на баща си. А и хората съвсем спокойно ми го показваха… Щом ми стана ясно кои са биологичните ми родители и какво е станало, камък ми падна от сърцето. Това, че съм различен, не беше вече загадка за мен и аз се гордеех, макар че още трудно говоря на тая тема. Когато ми ставаше тъжно, мислех си и си казвах, че моята история е прекрасна, че съм имал късмет и че трябва да бъда достоен за него.
— А защо си се вбесил? — попита Окса, слушайки с изключително внимание изповедта на Гус.
— Заради изгубеното време… Сърдех се на родителите си, че са се забавили, а на мен ми стана толкова леко, като научих и разбрах всичко! Можех да усетя това много по-рано! Иначе се побърквах… В следващите месеци бях доста зле, спомняш ли си, бяхме в първи клас.
— Да — съгласи се Окса. — Затвори се в себе си повече от обичайното.
— Всъщност криех гнева си — продължи той. — Ти ме познаваш, не ми е в стила да си показвам чувствата. Ама в този случай беше още по-лошо — задържах яда в душата си и щях да гръмна. Един ден си играех на видеоигра в леглото. Никога няма да го забравя… Баща ми седна срещу мен, взе ми я от ръцете, погледна ме право в очите и заговори. Тогава разбрах, че няма добър момент да разбереш подобни неща. Дали си на пет, десет или петнайсет, поразява, боли, променя живота ти. И точно това се случва сега с теб…
Окса остана дълго загледана в Гус. Той рядко говореше толкова много за себе си… Даже пръв се учуди на това. За петдесети път прокара пръсти през черните си коси и от смущение се заигра с един кламер на етажерката.
— Но твоята история надминава въображението — отбеляза момчето. — Ще ми се наистина да видя какво представлява тази Едефия. Надявам се, че няма да забравиш стария си приятел от Отвън и ще го поканиш, когато станеш Върховната Владетелка… Хм… Сега как да те наричам?
— Яяяхууу! Наричай ме Окса-страшната-нинджа-Сияйна! — провикна се Окса, в желанието си да разведри атмосферата.
Издигна се на метър от пода и зае нападателна поза от кунгфу, с вдигнат настрани крак, също както бе видяла да го прави Малорана по време на прожекцията на бабиния й Мемопроектор. Но килерът никак не беше приспособен за подобен род занимания и почистващите препарати изпопадаха на пода. Гус прихна.
— Не се получи, ако позволите Окса-сан! Още трябва да потренирате…
На излизане от скривалището се сблъскаха с няколко съученици, между които и прословутата Хилда Ричард, Първобитната, и нейния лакей Аксел Нолан. Те веднага използваха случая, за да им подхвърлят гадости:
— А, ето къде били Госпожица-Супер-Хитра и Господин-Вярно-куче-бау-бау! Двамата са се затворили в килера при кофите за боклук! Не е ли малко вонящо мястото за романтични срещи? Ти какво мислиш, Аксел? — изкиска се Първобитната и бутна Окса към стената.
— Пфу… Не е по-вонящо от тях! — ехидно отговори Аксел.
Окса кипеше. В погледа й присветна презрение, тя пристъпи напред, застана пред Хилда и се приготви да я удари право в лицето с юмрук. Искаше й се да я накара да съжалява за думите си. Но криво-ляво успя да се сдържи.