— Ей! Чакали! — извика Мерлин, който присъстваше на сцената. — Крайно време е да се научите да четете! Не виждате ли какво пише на вратата: „Почистващи препарати“, а не „Килер за боклук“! Ама на вас са ви добре познати кошчетата за отпадъци, нали си е почти като у вас!
— О, я се разкарайте! Престани да се правиш на първенец на класа!
— Той не се прави! — възрази Окса. — Той е първенецът!
— Зарежи, Окса… — каза смутено Мерлин.
Чакалите го измериха с омраза и се отдалечиха ухилени.
— Чудничко… След две минути всички ще научат… — възнегодува Окса със свити юмруци.
Гус се бе изчервил като домат и тревожно я наблюдаваше.
— Това е сигурно с тия двамата! — процеди Мерлин през зъби. — На тях може да се разчита, разпространяват сплетни из целия колеж. Ама и вие, к’во ви трябваше да се затваряте в тоя килер!
— Абе, да обсъдим нещо — оправда се Окса. — Бърлогата беше заета…
— Да, удобните скривалища са кът! Ммм… Не искам да се ровя, ама к’во толкова важно имахте да си кажете, та чак сте се скрили вътре?
Окса се сконфузи и потърси подкрепа от Гус. Но той се беше загледал в гранитния под и не откъсваше очи от каменните плочи.
— Амиии… Семейни истории и нищо повече…
— Трябва да е дълга история! — не се отказваше Мерлин.
— Само дето е малко сложна — уточни Окса. — Е, хайде, май е време да вървим.
— Ще отскоча до шкафчето и ще ви настигна, ще ме изчакате ли? — провикна се момчето.
И се отдалечи с бърза крачка. Гус най-после вдигна поглед.
— Много ти благодаря, че ми помогна да се измъкнем от ситуацията! — упрекна го Окса. — Ценна помощ, няма що…
— Ти без друго прекрасно се справи! — усмихна се той.
Преди да отвърне на усмивката му, Окса измърмори:
— Във всеки случай мисля, че току-що се сблъскахме с перфектни образци на Фелони, как мислиш?
— Хиената и лешояда ли имаш предвид? — попита той.
— Точно тях! Чуй, ще се получи супер заглавие на книга „Хиената и Лешояда: героичното приключение на Сияйна Окса и Храбрия Гус“. Не е лошо, а?
Възстановили добрите си отношения, те продължиха още някое време да обсъждат тихо разбулените в килера тайни. Гус поглъщаше думите на Окса, а мозъкът му кипеше. После звънецът удари и заедно с Мерлин влязоха в клас. Случката ги бе свързала повече от всякога. Гус се закле да не казва на никого, каквото и да се случи.
— Престани! Да не съм изкукуригал, скъпа… Нали ще ме сметнат за побъркан и ще ме пратят в лудницата с усмирителна риза!
През следобедните часове двамата приятели не бяха особено прилежни. Слушаха с едно ухо, но за щастие никой не обърна внимание. Развълнувана и екзалтирана, Окса, въпреки предупрежденията на вътрешния си глас, не се въздържа и направи незабелязано няколко практически упражнения по Магнетус с учебниците си.
— Престани да се хилиш, ще ни видят… — подшушна тя на приятеля си.
— Какво? Тя се дуе, а аз ще изляза виновен, ако ни видят! — тихо се възмути Гус, едва сдържайки смеха си. — Ей, хич не му е неудобно на това момиче…
Още от прага Окса усети, че в къщата става нещо странно. До нея долитаха звуците от телевизора и приглушените гласове на баща й и Драгомира. Тихо остави чантата, събу обувките си и застана до притворената врата на хола.
— Павел! — провикна се силно Драгомира, когато прозвучаха встъпителните думи на новините по Би Би Си. — Ела веднага! Почва!
„Госпожи и господа, добър вечер — обяви говорителят.
— Най-важното в емисията тази вечер: тялото на Питър Картър, известният разследващ американски журналист, беше намерено тази сутрин в лондонски хотел. Инспекторите от Скотланд Ярд не скриват, че около случая съществуват неизяснени обстоятелства. Причината за смъртта е настъпила вследствие на разлагане на дробовете на жертвата. Намерени са незначителни количества от вещество, което още не е изследвано. До този час анализите не са установили произхода му, но се очаква скоро да станат ясни на следователите. Политика: полският министър-председател на посещение в нашата страна…“
Изведнъж телевизорът замлъкна и настъпи тишина. Сърцето на Окса биеше до пръсване. Спря да диша и за малко щеше да се задуши. Пое си въздух чак когато Драгомира заговори.
— Боже господи! — едва произнесе Баба Полок с пресеклив глас. — Питър Картър убит! В Лондон! Не е възможно…
— Но какво е станало? — поинтересува се Павел.
— Нямам представа… Павел, сине, страх ме е, че е един от нашите…
— Какво искаш да кажеш? — хладно попита той.
— Знам, че трудно би го приел, но нали видя как е умрял Картър?
— Стреляли са със Стопител — отговори сериозно Оксиният баща.