— Окса, престани! ДОСТАТЪЧНО! — скара й се ядосано той.
Мари го изгледа озадачено.
— Но, Павел, тя нищо не е направила! Това е обикновен теч…
Окса се усмихна широко, беше доволна, че най-после предизвика паника на борда! Особено у баща си. „Отдавна трябваше да й каже…“, разсъждаваше злобно тя. Бяха квит! Не обърна внимание на забележката му и реши да сложи красив финал. Панерчето за хляб щеше да е кулминацията. Всички онемяха, когато от средата на масата, то се издигна на петдесетина сантиметра, придвижи се до чинията на Павел и изсипа в нея съдържанието си.
— НО КАКВО СТАВА ТУК?
21
Цената
Мари рязко отскочи от масата и събори стола си.
— Ще ми кажете ли какво става тук? Какъв е този цирк? — извика тя. — Не е смешно! Изобщо не ми е смешно!
Въпреки нарастващото усещане, че неприятностите тепърва предстоят, Леомидо й се усмихна неопределено.
— Мари, моля те, ела с мен — каза попарен Павел.
Смъртно блед, той хвана здраво за ръка жена си и я поведе към хола. Леомидо и Абакум погледнаха строго Окса и запазиха мълчание, по-укорително от всички упреци на света.
— Аз… съжалявам… — прошепна тя и прехапа устни. Срамуваше се от себе си.
— Ние също, Окса, ние също — отрони Абакум, като наблегна на двусмислието, което Окса не знаеше как да разтълкува.
Абакум стана видимо угнетен и заедно с Леомидо излязоха от кухнята, оставяйки момичето само със съвестта му.
Когато се прибра в стаята си, родителите й още разговаряха разпалено в хола. Откъслечните думи, които достигаха до нея, далеч не я окуражаваха: спорът премина в бурен скандал. Тя се настани пред компютъра и отвори пощата си.
Гус, оплесках всичко. Мама вече знае. В този момент татко й дава обяснения, но нещата не отиват на добре, карат се. Направих пред нея няколко номера като пълна идиотка. Отивам да разбера как са нещата. Ще ти разкажа. До утре.
Подпис: Окса-най-голямата-загубенячка
Спомни си драматичните последствия от шпионирането пред вратата на Драгомира и седна на пода в коридора срещу хола. Макар че вратата беше затворена, тя съвсем ясно чуваше какво се говори вътре, толкова силно кънтяха гласовете…
— Дъщеря ни е наследник на Едефия, има Следа…
— Да бе! А аз съм Тинкърбел! — отвърна Мари и истерично се засмя.
— Защо да те лъжа, Мари? Аз не съм способен на това… Оксините дарби са необикновени и тя вече може да използва някои от тях. Потенциалът й е невероятен! Дъщеря ни има феноменална мощ, по-голяма от всеки друг.
— Престани! Ще полудея с твоите щуротии! С твоята Едифия и всичко останало!
— Едефия…
— Да предположим, че ще ти повярвам някой ден, но защо ми го казваш чак сега? От колко време сме женени? И понеже май не си спомняш, да ти го кажа аз: ОТ ОСЕМНАЙСЕТ ГОДИНИ!
— Ела — дълбоко въздъхна съпругът й. — Ще ти покажа нещо. Да идем у Драгомира, там ще разбереш всичко…
Вратата се отвори, но улисани в скандала, подминаха, без да забележат свитата в ъгъла Окса. Това още повече засегна момичето… Драгомира ги очакваше на стълбата на третия етаж и ги покани да влязат. Окса веднага хукна след тях и се настани на последното стъпало. Миг по-късно косата й настръхна от страховития крясък на Мара „Леле! Сигурно е видяла Фолденгота…“, каза си тя. Разговорът продължи на третия етаж още по-разгорещено.