— Много филми гледате! Стига вече… Слезте на земята!
Окса тъжно прошепна:
— Но ние сме си на земята, мамо. На земята сме…
Първото нещо, което установи, когато отвори очи, беше, че лежи в леглото си. Въпросите потекоха веднага, щом се разсъни. На бабината стълбищна площадка ли бе заспала? И са я пренесли в стаята й? Как ли се бяха развили нещата между родителите й? Дали Павел бе успял да обясни на майка й? Но когато отиде да закуси, се наложи да си зададе най-важния:
— Къде е мама?
Всички бяха там в пълен състав — баща й, Драгомира, Леомидо и Абакум. Това правеше отсъствието на Мари още по-осезаемо.
— Майка ти е у сестра си — отговори Павел, смазан от умора и тревога.
Четиримата я гледаха съчувствено, но и твърдо.
— Тя ми се сърди, нали? — запита пресипнало Окса.
— Не на теб! — каза баща й, като извърна поглед и плъзна към нея сгънат на четири лист хартия.
Момичето го разгърна и прочете:
Окса, скъпо мое дете, заминавам за няколко дни при леля Жьонвиев, трябва да размисля на спокойствие преживяното. Скоро ще се върна, никога не забравяй, че те обичат.
Мама
— Окса, това, което направи, е тежко провинение — започна веднага Драгомира. — То е доста грубо към майка ти и към нас.
— Знам, бабо, съжалявам! — извика Окса със сълзи в очите. — Страшна глупачка съм, съжалявам!
— Разбрахме, че съжаляваш — подхвърли Леомидо раздразнен. — Но злото е сторено… Майка ти изпадна в истински шок, на нея изведнъж й дойде много…
— На мен също ми дойде изведнъж — опълчи се Окса.
— Ако го бяхте споделили по-рано, може би щеше да е по-просто…
Четиримата преглътнаха отправената им право в лицето хаплива забележка. Никой не посмя да реагира: момичето имаше известно право.
— Какво почувства? Защо постъпи по този начин? — попита благо Абакум.
Останалите я наблюдаваха все така строго.
Окса се поколеба, преди да отговори. Шумно загриза нокът, наведе глава настрани и избухна:
— Научавам аз разни необикновени неща, а после всички се изпаряват и отказват да отговорят на въпросите ми! Бягате от къщи, никой не разговаря с мен, като че аз трябва да се оправям съвсем сама с този товар! А и ми се прищя да ви покажа куп работи, които мога да правя… Ама на вас абсолютно не ви пука! Дори не пожелахте да ги видите! Не си давате сметка, че ВСИЧКО ТОВА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ! А вие продължавате да шушукате помежду си, не ви е грижа нито за мама, нито за мен. Не можете да си представите колко бях бясна… То напираше отвътре, задушавах се, бях в състояние да изпочупя всичко наоколо само с поглед, без да ставам от стола. И когато мама ви попита дали криете нещо от нея, а вие най-спокойно я излъгахте пред очите ми, не се сдържах.
— А какво усещаш сега? — кротко попита Абакум.
— Сега ли? Наистина ли искаш да ти кажа?
— Да — простичко я подкани той.
— Добре! Виждате ли как вали навън?
Всички се обърнаха към прозореца. На площада падаше проливен дъжд. В същия миг гръмотевица разтърси стъклата.
— Чувствам се като времето днес: давя се в сълзи — каза Окса с разтреперан глас. — Нещастна съм. Нещастна и ядосана. Толкова съм ядосана, че ще се пръсна…
Възрастните се смутиха. Разбраха каква мъка й бяха причинили, като я бяха пренебрегнали. И, изглежда, дълбоко съжаляваха. Достатъчно беше да я погледнат, за да осъзнаят, че не беше способна да се справи с преливащите в душата й чувства и че никой не можеше лесно да я утеши. Злото е сторено, бе казал Леомидо… Лицето й бе напрегнато и страшно бледо. В очите й блестяха сълзи, готови да потекат, бе изгризала всичките си нокти до кожа. Очевидните признаци на страдание през последните дни — от истеричен смях и най-безумен възторг до пълно униние — вече биеха на очи. Но близките й се озадачаваха най-вече от нейния гняв. Ужасен, мрачен и изгарящ несвойствен гняв. Павел се приближи, коленичи пред дъщеря си и хвана раменете й.
— Съжаляваме за това, което се случи — започна той с цялата си нежност. — Моля те, успокой се. Права си, не обърнахме внимание на въпросите ти, но ще ти обясним, когато му дойде времето. Сега е още много рано…
— МНОГО рано! — избухна Окса, отново излязла извън себе си. — Така и така вече казахте МНОГО! Нямате право да ме държите в неведение, като че не съм способна да разбера!
При тези думи Окса се изправи като фурия, сложи юмруци на масата и огледа с пламнали очи четиримата възрастни поотделно. Блъсна се в стена от мълчание и пълно бездействие и усети как гневът преминава от разбитото й сърце в мозъка. Познаваше вече това чувство, беше го изпитала при стълкновението с Острогота в тоалетната и по време на страховития порой в първите дни на учебната година. Наведе очи и се опита да се успокои. Напразно! С ужас видя как чашата с какао пред нея се отдели от масата и опръска Драгомира, после се разби на парчета в стената и остави голямо кафяво петно.