— ВИЖТЕ КАКВО МЕ КАРАТЕ ДА ПРАВЯ! — изкрещя тя.
После рязко се обърна и изхвърча като стрела от кухнята, а сърцето й за малко не се пръсна под напора на непоносимото напрежение. Баща й скочи и я догони във вестибюла, малко преди огледалото да последва съдбата на чашата.
— Всичко ли си решила да изпочупиш в тази къща? — изсъска Павел, стиснал зъби.
— Остави ме, татко! Оставете ме всички! — викаше Окса и се бореше яростно да се освободи от яките бащини ръце.
Дръпна се рязко, но изгуби равновесие и падна на пода. Това удесетори яростта й.
— Сега ще се успокоиш и ще ме изслушаш — кресна Павел. — Преживяваме тежък период и се изправяме на нокти, за да си изясним нещата. Повярвай, случилото се е прекалено сложно за всички. Така че не усложнявай положението, моля те.
— Значи то е прекалено сложно, за да се говори за него с една хлапачка, така ли? Тогава изобщо не беше нужно да ми разказвате! Вие сте виновни за това, което стана с мама! МРАЗЯ ВИ!
Окса се дереше толкова силно, малко остана да скъса гласните си струни. Гневът я задушаваше и разтърсваше от глава до пети. Леомидо и Абакум я наблюдаваха от кухнята с болка, безпомощни пред отчаянието й. Драгомира стоеше неподвижна и смъртнобледа със затворени очи. Павел понечи да помогне на дъщеря си, но тя не му обърна внимание, надигна се и се шмугна в стаята си, задавена от напиращите сълзи. Окачи гневно табелката със забраната да се влиза и се хвърли на леглото с разбито сърце.
Когато видя пред себе си Фолденгота, Окса подскочи. Дребното създание я чакаше кротко до леглото с отпуснати покрай възпълничкото му тяло ръце.
— Трябва да премахнете страха от душата си, внучке на моята Сияйна — каза той с остро гласче на разваления си език. — Домашникът не прави предумисъл да ви уплаши…
Окса се изправи и се ококори.
— Мен… не ме е страх! — заекна тя. — Само съм изненадана. Ъъъ… какво мога да направя за теб?
Фолденготът разтърси отрицателно глава така енергично, че Окса се слиса.
— Фолденготът чу в ухото си думите, които гостите на тоз дом размениха… Внучката на моята Сияйна показа пламъка на сърцето си. То е пълно с яд. Магията се задейства. Спасените не издигнаха дига, за да спрат енергията на тоз гняв.
— Допуснах голяма грешка, нали?
— Грешката е човещина и внучката на моята Сияйна сега има знание, че таи в сърцето си много отделения с различни чувства. Отсега трябва да свикне с две Окси — Отвъншна и Отвътрешна. Грешката е безвъзвратна, обаче се налага внучката на моята Сияйна да самопризнае, че вече не е бебе, а е влязла в буйна възраст, наречена юношество. А в него всяко действие се среща със заплащането на цената му.
— С други думи, трябва да си понасям последствията… — смотолеви Окса.
— Внучката на моята Сияйна е направила ясно възприемане на думите на Фолденгота.
Като каза това, дребното създание се оттегли заднишком с церемониален поклон чак до вратата. После изчезна и остави Окса сама, в дълбок размисъл.
22
С гриф „Свръхсекретно“
И самият Павел Полок се чувстваше безпределно объркан, затова изчака един час и чак тогава отиде да успокои дъщеря си. Седна на ръба на леглото, погали нежно косите й.
— Прости ми, тате… Срамувам се.
— Няма нищо, минало е вече.
— Дано не съм ударила баба с чашата — продължи тя.
— О, за последно я видях с набити порцеланови парчета в лицето, приличаше на бодливец…
— Татко, престани! Никак не е смешно! — отвърна Окса, едва удържайки смеха си.
Въпреки радостта, че отново можеха да се закачат, Павел я гледаше с тъжна нежност. После помълчаха. Окса първа наруши тишината:
— Ще се разведете ли? — изтърси тя с приковани в отсрещната стена очи.
— Да се разведем ли? Не, Окса — възкликна баща й. — Не става и дума за това! Не се безпокой за майка си. Тя преживя голям удар, но знам, че е силна, а главното е, че безкрайно те обича. Всичко ще се нареди, ще видиш.
— Мислиш ли? — обърна се момичето към него.
— Убеден съм. От името на всички нас те моля за извинение, че не ти обърнахме внимание. Отсега нататък ще сме по-загрижени, тържествено ти се заклевам — добави той, вдигна дясната си ръка и се престори, че плюе на пода. — Но преди да отидеш на училище утре, трябва да ми обещаеш, че няма да прилагаш дарбата си пред хората. Даже нямаш представа каква могъща сила притежаваш по наследство. Разбирам, че се изкушаваш да я използваш, но това може само да те изложи на опасност.