— Мисля, че схванах… — смънка Окса.
— Ще ши дам пример, за да разбереш риска за всеки от нас в случай на издънка. Отнася се както за теб, така и за останалите. Спомняш ли си Тугдуал?
— Да — каза Окса и ухапа бузата си отвътре при мисълта за първата им среща. — Нестандартното момче, което беше у баба й през цялата вечер мълча като риба?
— Точно то — отговори баща й. — Той е внук на Нафтали и Брюн, приятелите на баба ти от Спасените. Те са потомци на племето Якоръки. Когато Тугдуал беше малък, хората си мислеха, че е тих и кротък, че е много свенлив и затворен. Но не бива да съдим само по външността. Защото зад мълчанието и навъсеното лице, Тугдуал преживява болезнени страсти и ще ти обясня защо… Баба му и дядо му решиха да скрият произхода си. Дълги години децата им не знаеха нищо за Едефия, внуците им също. Оказва се обаче, че метаболизмът на Якоръките при момчетата през периода на съзряването е такъв, че тялото им се покрива с люспи, които по-късно падат и под тях се появява съвсем нова кожа.
— Като при змиите! — провикна се смаяна Окса.
— Да, доста символично звучи… Всъщност най-вече е впечатляващо. Нафтали и Брюн много ловко успяха да представят на сина си този неизбежен период от живота на един Якорък, дори той да не подозира, че е такъв, като вид аномалия, като непоносимост към екзотични храни. Но за Тугдуал нещата се оказаха по-сложни, тъй като не знаехме, че на тринайсет години младежът е попаднал в група последователи на магьосничество, черна магия и тем подобни, както правят някои юноши на тази възраст. Правели ритуални окултни церемонии, приготвяли еликсири с магически свойства, за които се предполага, че дават свръхчовешка сила. Всичко дотук щеше да е безобидно, ако Тугдуал междувременно не бе разбрал, че притежава необикновени дарби: левитация, телекинеза или ултравсевиждащ поглед…
— И го е открил сам? Като мен? — прекъсна го Окса.
— Да. Цели две години не сподели с никого. Отдал го на магическите еликсири, които пиели в сектата. Макар и най-млад, дарбата му осигурила превъзходство над тях и той станал техен лидер. Но не знаеше, че в неговия случай еликсирите нямаха нищо общо.
— Остави ме да отгатна… — прекъсна го Окса. — Сигурна съм, че в цялата тази история има нещо супер гадно…
— Така е — призна баща й. — Доколкото ми е известно, Тугдуал и приятелите му, по-скоро ще ги нарека последователи, защото си е било истинска секта, са погълнали литри кръв от пилета и жертвени кози, смесена с килограми смлени мокрици, жабешки сърца, черен дроб от плъхове и разни съмнителни треви…
— Спри, тате — примоли се Окса, отвратена. — Повдига ми се.
— Както се досещаш, тези микстури нямат нищо вълшебно. Но Тугдуал е бил убеден, че постепенно се превръща в изключителен маг. Благодарение на природните си заложби, той добива страховита власт над събратята си, които го боготворели, принуждавал ги да изпълняват всичките му, най-често извратени желания — да му донесат земя от пресен гроб или коса от трупове, подготвени за аутопсия във факултета по медицина. Ей такива ми ти подвизи. Не се отказвали от нови експерименти. Дарбата му давала преимущества и той се посветил на най-различни гнусни злодеяния. Един ден магическата сила на Тугдуал се отключила, след като предната вечер намислил да принесе в жертва черна котка. Напръскал горкото животно със скверните си смески, то го одраскало — напълно заслужено, ако ме питаш — и оставило дълбок белег на ръката му. Щом се събудил на другата сутрин, тялото му било покрито с люспи, а кожата му се белела на парцали. Помислил си, че е от драскотината. Ужасно се уплашил и изпаднал в параноиден делириум… Напомням ти, че беше само на петнайсет години… Родителите му също обезумели от страх и се готвели да го закарат в спешното отделение. Добре, че преди това се обадили на Нафтали и Брюн, които успели да ги разубедят. В последвалите часове цялото семейство разбрало тайната на произхода си и се опитало някак си да понесе шока. Междувременно бързо си стегнали багажа и поели към Швеция. А Тугдуал още тогава се сдобил с нова кожа. Но душата му боледувала заради всичко, което си въобразявал през дългите месеци на магьосничество. Истината му се видяла по-хубава и той я приел. Къде-къде по-страхотно е да си Якорък от Едефия, отколкото някакъв си зловещ псевдомаг. Въпреки това беше потресен, най-вече от спомена за напразно погълнатите литри кървави смески. Шокът, както и влечението към тъмните сили направиха от Тугдуал опасен за самия него и неразбираем за околните човек. Майка му и баща му не бяха в състояние да се справят с положението му. Преди месец го повериха на Абакум, който има всички знания и средства да лекува подобно зло. Всъщност Тугдуал не е лош, иначе Абакум нямаше да се нагърби с тази отговорност. Убеден съм, както и останалите впрочем, че е на прав път.