Окса подсвирна през зъби и поклати угрижено глава.
— Ужасна история… Каква връзка има тя с мен, тате?
— Връзката е, лудетино такава, че не бива никога да злоупотребяващ със силата си. Особено когато е с гриф „свръхсекретно“ — смъмри я на шега баща й. — Трябва да си извлечеш поука. Довери ни се и се вслушай в предупрежденията ни. Разбрахме ли се?
— Разбрахме се — отговори Окса, загледана пред себе си.
Но на другия ден, докато летеше на ролерите си към училище с пулсиращ от случилото се мозък, помечта да полети волно и несмутимо, без да привлече погледите на Отвъншниците, които така и нищо нямаше да разберат… Изведнъж забеляза, че скоростта и способността й да се издига над земята я бяха отделили на трийсетина сантиметра от земята. Тя левитираше над тротоара!
— Леле! Бълнувам! Я по-добре да сляза, преди да си навлека неприятности — каза си Окса и се огледа наоколо.
За нещастие не удържа дълго на решението си… На прага на колежа стоеше Острогота с цяла банда момчета, също толкова „симпатични“ като него.
— Супер начало на седмицата… — промърмори тя. — Първо замина мама, после една караница, една нервна криза, сега и един Острогот! Такава е равносметката…
Окса се настани на пейката на отсрещната страна на улицата, свали ролерите и използва момента да се съсредоточи: трябваше спешно да си изработи тактика, за да влезе безпрепятствено в двора.
— Виж ти къде била любимата ми загубенячка! — извика Острогота и пресече пътя й, когато тя се опита да се промъкне с група ученици.
Това с незабелязаното влизане си бе пълен провал!
— Нали знаеш, че не мога да те дишам? — изкриви физиономията си момчето и блъвна право в лицето й топлия си дъх.
— Да не мислиш, че аз мога да те дишам? — извика Окса и пристъпи към изпълнение на план „Б“.
При тези думи го погледна толкова настоятелно с големите си сиви очи, че той потрепери. Окса се зарадва вътрешно и спусна погледа си към вратовръзката му, която започна да стяга милиметър по милиметър дебелия му врат. Момчето я погледна ужасено и се опита да пъхне пръста си под задушаващата го яка. Вените на врата и слепоочията му се издуха, обхвана го паника, дишаше забавено и болезнено. Със сълзи на очи задърпа отчаяно вратовръзката си, но тя се затягаше безмилостно и се подчиняваше единствено на волята на Окса, която накрая отпусна хватката си доволна.
— Аз също не мога да те дишам — повтори тя и хвърли последен поглед към почервенялото момче.
После влезе в двора на колежа с високо вдигната глава.
23
Всичко се плаща!
Облегнат на широко отвореното си шкафче, Гус увлечено разговаряше с едно много красиво момиче. Окса не го познаваше. Той бе толкова захласнат, че не обърна внимание на приятелката си, която оставяше ролерите си в съседното шкафче. Тя се обиди и влезе направо в класната стая. Няколко минути по-късно Гус дойде при нея.
— Здравей? Как си? Позвъних ти, когато минавах край вас, но баща ти ми каза, че вече си тръгнала… Къде беше?
— Пристигнах точно след теб, но ти изглеждаше много зает… — отвърна Окса с подчертан упрек в гласа, без да вдигне очи от чина си.
— Оохх… — въздъхна Гус и небрежно повдигна рамене. — И какво? Как мина с родителите ти?
— Мисля, че ще се развеждат — изрече тихо Окса. — Мама замина…
— КАКВО???
Трябваше да прекъснат, защото преподавателят Бенто влезе и часът започна. Окса никак не внимаваше в урока. Притисната от тревогите, които й се струпваха от всички страни, тя се чувстваше съвсем самотна. И като капак на грижите й, Гус си говореше с други момичета така погълнат, та чак не забеляза присъствието й. И той ли щеше да я изостави? Предател такъв… А и този ужасен Макгроу, дето все се заяждаше с нея… Не, никак не й вървеше на Окса-сан. Шумното и оживено междучасие изобщо не предразполагаше към обсъждане на лични теми като семейната криза, например. Гус и Окса се опитаха да се отделят, но не успяха, защото съучениците им ги повикаха при тях. Когато звънецът удари за обяд, двамата хлътнаха в столовата и там Окса успя да разкаже накратко какво се бе случило.