— Не! Дори не си помисляй! — прошепна тя.
Смело погледна още веднъж и видя, че долу няма никой. Пътят беше чист, учениците още обядваха, но те нямаше да се бавят дълго, трябваше да слезе сега!… Концентрира се, пристъпи с десния си крак и не изпита никакво усещане за пропадане. Представи си, че се носи като перце, докато най-после не се приземи на плочника само минути, преди тълпи от колежани да изпълнят двора.
— Никога не ме е било толкова шубе — прошепна в ухото й Гус. — Мислех, че сърцето ми ще се пръсне… Как си? Как слезе?
Окса прибра ръцете си плътно до тялото, после ги размаха като криле.
— Отгоре ли? — смая се Гус, гледайки към втория етаж.
— Yes, Sir! — кимна с лъчезарна усмивка тя. — А я виж какво имам тук! — и показа навитите и напъхани в колана й листа.
Гус подсвирна от възхищение.
— Какво заговорничите вие двамата? — попита Мерлин, който се приближи към тях, и добави към Окса: — Бягство по въздуха ли, а? Ще има ли преразказ на тема „“Свети Проксим", видян отгоре"?
— Защо ли ми казва това? — пошушна тя на Гус. — Мислиш ли, че ме е забелязал?
— Трай — отвърна й шепнешком той, — не ща и да го помисля… Хайде да тръгваме, време е!
— Ще ви настигна, само да оставя нещо в шкафчето си — каза Окса, притеснена от залепналия за корема й свитък и от двусмислените подхвърляния на Мерлин.
Часът на господин Льомер я потопи в успокоителен унес. Усилието за концентрация по време на свободния полет я бе превъзбудило и едновременно с това бе изчерпало цялата й енергия. Но тихият глас на преподавателя смекчаваше екстремните й усещания и възвръщаше душевното й равновесие. Колкото до Гус, той преживя няколко дълги минути на пълен ужас при мисълта, че ще я намери размазана върху каменната настилка на двора.
Както всички часове, предшестващи тези на преподавателя Макгроу, последният също премина прекалено бързо. Един час по-късно учениците влязоха в кабинета по точни науки с дълбоки въздишки. Въпреки усилията и добрите й намерения, само след петнайсет минути Окса привлече вниманието върху себе си.
— Госпожице Полок! — гръмна гласът на господин Макгроу. — Прекалено много ли ще е за вас, ако ви помоля да ни окажете честта да се върнете на планетата Земя? Всички знаем, че сте експерт по астрономия, но дори ужасно да ви разочаровам, напомням ви, че сте в час по математика! Затова елате да седнете на празния чин на първия ред, така няма да ви бъде толкова трудно да останете с нас…
Окса се подчини, изчервена до уши. Мислите й я бяха погълнали. И преди Макгроу да я сепне, тя се питаше какво ли ще намери в неговото досие. Какъв откачен ден… Погледна обезсърчено към посоченото място, което отстоеше на сантиметри от учителското бюро и от дъската. То бе толкова примамливо, че… никой никога не искаше да сяда там! Едва-що се бе настанила, и на вратата на класната стая се появи господин Бонтемпи. Всички се изправиха.
— Господин Макгроу, моля да ми отделите една минута.
— Разбира се, господин директоре — кимна преподавателят. — Господин Поакасе, поверявам ви отговорността за класа, докато отсъствам…
— Да, господине! — каза Мерлин обезпокоен.
Още щом Макгроу излезе, в четвърти „Водород“ се вдигна врява. Отначало Мерлин направи опит да вразуми съучениците си, припомняйки им последствията, които щяха да се стоварят на крехките му рамене, но възможността да се поразтоварят бе къде-къде по-интересна от съображенията на момчето. Сред весела шумотевица едни се замеряха с хартиени топчета, други се гонеха между чиновете. Когато Аксел Нолан неволно бутна чантата на Макгроу от бюрото, подхвърли в разгорещения мозък на Окса една идея: там несъмнено се намираха личните му документи или разни други интересни неща! Тя използва неразборията, стана, отиде да я вдигне и незабелязано надникна вътре. Портфейлът пръв се наби в очите й. Пъхна ръка и го взе, не вярвайки на собствената си дързост. Не се постъпваше така… Но принципите й никак не натежаха пред важността на нейното разследване! Върна се на мястото си, приведе се, за да го прикрие с тялото си, и го отвори. Трябваше да действа светкавично! Секунди по-късно отново стана, вдигна чантата, която все така лежеше на пода, и постави портфейла на мястото му. Беше сигурна, че учениците нищо не са разбрали сред всеобщата врява. Но за да оправдае присъствието си до бюрото на учителя, тя се притече на помощ на Мерлин. Две предпазни мерки струваха повече от една…