— Внимание! Макгроу иде! — провикна се Окса.
Всички мигновено се разотидоха по чиновете си. И наистина, Макгроу се върна скоро след това и още щом отвори вратата, видя образцовите колежани от четвърти „Водород“, които не даваха повод за никакво подозрение.
25
Тайнственият списък
— Ортън/Макгроу, роден през 1960 година в Милуоки, Уисконсин, САЩ…
Гус седеше на леглото на Окса. Най-после! Следобедът се бе проточил убийствено бавно за двамата и веднага след часовете те се бяха стрелнали по-бързо от всякога на ролерите си, за да отидат час по-скоро в дома на начинаещата шпионка и да разгледат трофея си.
Втурнаха се без дъх в стаята на Окса, разстлаха навсякъде фотокопията на досието и се захванаха да го изследват подробно.
— Значи е четирийсет и девет годишен… — изчисли Окса. — Я чуй какво е записано на картона му: живее на улица „Франклин Рузвелт“, номер 12, супер за американец! Има жена и петнайсетгодишен син. Сигурно тях съм видяла на снимката.
— На каква снимка? — вмъкна се Гус.
— В портфейла имаше снимка на жена и момче. На фона на Капитолия във Вашингтон, разпознах ги. Какво още пише тук? А, ето! Същото, което казваше Мерлин — бил е изследовател в научна лаборатория към ЦРУ цели десет години. Работил е във връзка с НАСА върху фотоелектричния ефект и светлинните вълни. Майчице! Погледни само какъв поменик от дипломи! Много умен бил тоя Макгроу, бе!
Окса подаде нескончаемия списък на Гус и продължи да разлиства пръснатите по леглото документи. Изведнъж изпищя:
— Я виж! Макгроу е работил за американското правителство две години! Нали ти казвах, че е таен агент…
Гус шумно изпуфтя.
— А бе, Окса… — деликатно започна той — не всички правителствени служители са тайни агенти…
— Сигурно, но това спокойно може да е прикритие, нали?
— Във всеки случай, странното е, че човек като него днес е учител по математика и физика в колеж. Тук съм съгласен с теб — потвърди Гус, с автобиографията на Макгроу в ръка.
— Представяш ли си? От НАСА да мине към физиката, то си е направо откачено… — допълни Окса.
Гус се засмя.
— НАСА… Откачено… Браво, миличка! Колко си смешна! Виждам как мозъкът ти работи на пълни обороти…
Те разнищваха още известно време десетината листа, копирани от Окса. Младата шпионка остана малко разочарована, защото повечето се оказаха административни документи без особено значение. С изключение на един, който имаше личен характер: мотивираното искане за постъпване на работа, написано от бившия изследовател с равен, красив почерк.
— Чуй! Иска да бъде назначен в „Свети Проксим“ „по лични причини“! Лични причини, Гус! Уточнява, че желае да изпита въодушевлението от „обучението на младите поколения“! Не, ама виж го какъв е! — горещеше се Окса.
— Малко е пресилено — призна Гус и сбърчи вежди.
— Искаш да кажеш подозрително! — поправи го разпалено Окса.
Гус взе писмото и на свой ред го прочете внимателно. Подозренията на Окса се потвърждаваха, дума да няма. Остави го, излегна се на леглото, протегна се и се вгледа в приятелката си, която седеше по турски и продължаваше да чете добитите с големи рискове страници. Какво чудно момиче!… Такава силна, такава решителна! При това той знаеше колко труден период преживяваше сега. Обзе го силно чувство на възхищение и тревога. Дано само да издържи…
А Окса ликуваше. Дори да не беше узнала, колкото й се искаше, тя се радваше на успешния си ход. Да влезе в кабинета на Бонтемпи и да се рови в досието на Макгроу! Да бърка в портфейла на класния, без той да се усети! Беше си професионална работа, нищо, че сърцето й щеше да изскочи и я обливаше студена пот, особено по време на изумително дръзкото спускане от втория етаж…