— Как? — отново го прекъсна тя.
— Леомидо ни настани в едно мирно швейцарско селце. Драгомира ме записа в училището…
— За пръв път ли тръгна на училище?
— Не, ходех на училище на село в Сибир. А и родителите ми ме научиха на много неща.
— А… как се справи с езика? Говорил си само руски, нали?
— Аахх, признавам практическия ти усет, детето ми! Говорех руски, разбира се, той е майчиният ми език. Но говорех и френски, английски, немски, китайски, испански, шведски…
— Какво?? Сигурно се майтапиш! — възкликна Окса.
— Изобщо не се шегувам! — възрази баща й. — Ние, Отвътрешниците сме надарени с Полилингва…
— Какво означава това?
— Способността да заговориш перфектно само за няколко часа езика на страната, в която се намираш. Ако щеш го наречи скоростно лингвистично потопяване. В Едефия никой не подозираше за съществуването на такава дарба, но онези, които успяха да излязат, я откриха и, както се досещаш, веднага я приложиха! Трябва да призная, че това умение особено много помогна за приобщаването ни. Може би си забелязала, че Мерседика и Леомидо говорят без акцент, макар че никога не са живели във Франция и изобщо не са учили езика… И при все това, за няколко часа с нас, заговориха на френски, също като теб и мен. Или на руски като баба ти и Абакум. Или на фински с Тугдуал. Това е то Полилингва!
— Значи, скоро ще говоря перфектно английски, също като английската кралица, така ли? — попита обнадеждена Окса.
— Може би — усмихна се баща й.
— Страхотно! Ще получа супер бележки! Ама ти не каза какво стана в Швейцария!
— Ооо! Швейцария…
Минаха дълги минути, Павел потъна в размисъл. После подхвана:
— Ужасно беше… През цялото време внимавах да не се издъня. Но не след дълго природата си каза своето.
Той млъкна, видимо развълнуван от спомените си.
— А после, тате? Какво стана после? — нетърпеливо попита Окса.
— Истинска катастрофа — отвърна баща й. — Направих няколко Магнетуса у хлебарката, която ненавиждах.
— Защо го направи?
— От гняв, Окса, от гняв… Ти поне добре познаваш гнева, нали? — вметна мимоходом Павел. — Тази жена не обичаше чужденците и има неблагоразумието да подхвърли нещо, което особено дълбоко ме засегна. Тогава всички хлябове се изстреляха като ракети и се разбиха в тавана, а тортите полетяха като бомби към гаднярката. Тя нищо не разбра, но още на другия ден Леомидо дойде да ни вземе и по моя вина спешно напуснахме Швейцария.
— Като семейството на Тугдуал — забеляза Окса. — И като нас, нали?
— Какво имаш предвид? — озадачи се Павел.
— Трябваше да напуснем Франция — не се сдържа да уточни Окса, а сърцето й биеше до пръсване, — заради мъртвия журналист.
Павел Полок прекара ръка през лицето си. Блед като тебешир, погледна дъщеря си, после затвори очи и въздъхна.
27
Проясняване
— Този журналист, Питър Картър… е умрял заради нас, нали? — настоя Окса.
Осъзна в какво положение нейният въпрос поставя баща й и леко се засрами. Но любопитството й беше по-силно от всякакво чувство за вина… Павел каза примирено:
— Да… Питър Картър е мъртъв заради нас.
— Ужас! — изписка Окса импулсивно и прикова уплашени очи в баща си. — Защо? Кой го направи? Кой от вас?
Павел Полок отстъпи назад.
— Кой от нас ли? Що за въпрос! — озадачи се той. — А всъщност ти откъде знаеш? Кой ти каза?
— Чух ви, баба и теб… — отвърна смутено момичето.
— Ох! Окса… Някой ден досадната ти привичка да подслушваш по вратите ще ти изиграе лоша шега… Сега ще ти обясня всичко… Но ще останеш разочарована, защото и аз не съм много в течение. Наистина си най-досаждащата дъщеря, която един баща може да си пожелае…
Въздъхна дълбоко и продължи:
— Историята започна с Петрус, един от нашите, който се бе установил в Съединените щати. Той започна да се занимава с кражби на произведения на изкуството и кариерата му процъфтя заради необикновените му способности. Години наред обикалял света и „посещавал“ десетки музеи, галерии и частни колекции. Но веднъж късметът му изиграл лоша шега и го хванали на местопрестъплението. Трябвало бързо да се спасява и, естествено, си послужил с уменията си. В този ден влязъл с взлом в апартамента на някакъв богат колекционер на четирийсет и седмия етаж. Полицаите, които дошли да го арестуваш, в суматохата стреляли по него и го убили на място. В дома му открили стотици картини, част от които били практически безценни. Дотогава и най-опитните следователи не успявали да ги открият. И как да стане! Откъде да се сетят! Въпросният журналист, Питър Картър, бил от месеци по следите му. Запознал се с Петрус на един търг на произведения на изкуството. Заинтригувал се от него, започнал да го следи и постепенно все повече се убеждавал, че се е натъкнал на извънземен. Когато застреляли Петрус, Картър продължил разследването си и открил неща, които го насочили към нас…