— Тате… тормози ме едно нещо…
— Сподели, голямото ми момиче, сподели!
— Щом Сияйните могат да облитат, значи ли, че и аз го мога?
Окса развълнувано погледна баща си. Павел въздъхна дълбоко, протегна дългите си крака, помълча и отговори:
— Точно така. Ти също имаш тази дарба. Но можеш да я използваш само след като влезеш в Залата на Пелерината, защото единствено там се отключва тя.
Окса оклюма. Облитането непременно щеше да й хареса! Като я видя толкова разочарована, Павел я прегърна.
— Знаеш ли, и аз бих бил щастлив да мога да облитам. Но има още много други неща, на които можем да те научим. Особено… баба ти и Леомидо. Абакум също би бил добър учител, той е силен, най-силният е сред нас…
— По-силен от Сияйна ли? — попита Окса.
В този миг телефонът иззвъня. Обаждаше се Мари Полок. Тя звънеше всяка вечер на дъщеря си и двете дълго разговаряха. Гласът й звучеше напрегнато и развълнувано, задавен в сълзи, но момичето се правеше, че не забелязва колко дълбоко е наранена майка й. Окса си беше виновна за всичко. Направо й се късаше сърцето от майчината тъга. Опитваше се да я разсейва, разказваше й как е прекарала деня, сякаш си бяха у дома и седяха една срещу друга на кухненската маса пред димящите пирожки. И й ставаше по-леко, щом доловеше усмивката на Мари на другия край на линията.
— Отличен по математика, какво ще кажеш, мамо?
— Не е зле — отговори Мари с престорено безразличие.
— Мамо! Уточнявам, че все пак е при ужасния Макгроу, най-страшният диктатор в „Свети Проксим“!
— Е, добре, щом е при такива изключителни обстоятелства, признавам успеха ти, миличка…
— Да беше видяла каква физиономия направи, когато ми връщаше контролното! Щеше да се спукаш от смях!
— Гордея се с теб, момичето ми. Добре ли си иначе? Добре ли я караш с баща си?
И както всяка вечер, поговориха в този дух известно време, после си пожелаха лека нощ и си изпратиха целувки по телефона. Окса й предложи да продължи разговора с Павел, но щом той вдигна втората слушалка, Мари вече беше затворила.
— Ама защо всеки път прави така? — негодуваше Окса със свито гърло.
Тази вечер повече от всякога й се искаше те да си поговорят. Да си поговорят нормално.
— Толкова ли ти е сърдита? — продължи тя.
Бузите й горяха от вълнение, сърцето й биеше до пръсване.
— Не помниш ли, че ти също ми беше сърдита? — тъжно отвърна баща й. — Нещата ще се наредят, ще видиш…
— Мислиш ли?
— Сигурен съм!
Окса положи глава върху бащиното рамо и затвори очи, както винаги, когато си пожелаваше нещо.
— Дано си дойде за рождения ми ден…
— Не се безпокой, за нищо на света няма да го пропусне!
След миг на мълчание, каза:
— А искаш ли да се поразсееш малко?
— Как да не искам! — провикна се Младата Сияйна и любопитството й се разпали. — Какво предлагаш?
Вместо отговор, Павел я хвана за ръка и я поведе към апартамента на Драгомира.
28
Изумителен разговор
Още щом вратата се отвори, Фолденготът се появи, наведе пълничкото си тяло и направи своя гротесков, но искрен поклон, размахвайки дългите си ръце.
— О, внучке и сине на моята Сияйна, присъствието ви в това обиталище е добре дошло!
— Обиталище ли? — учуди се Окса.
— Да знаеш, Окса — намеси се баща й, — Фолденготите четат абсолютно всичко, което им попадне пред очите — вестници, речници и, разбира се, книгите на Драгомира. Абе, карат наред — етикети на препарати, на дрехи, даже съдържанието на храните. Те са всеядни четци и употребяват срещнатите думи по особен начин. Нашият приятел Фолденгот навярно е прочел някъде тази дума, харесала му е и сега я използва по невероятен начин, но пък и самите Фолденготи са си невероятни.
— О, сине на моята Сияйна, толкова сте великодушен! — възкликна създанието, видимо зарадвано от чутото описание. — Синът на моята Сияйна прави хвалба и душата ми се къпе в удоволствие!
— Разбра ли сега какво ти казах? — каза Павел на дъщеря си и й намигна.
— Стра-хот-но! — прошепна момичето, като наблягаше на отделните срички.
— Изпълнихте визита чак до този етаж, за да донесете молбата си ли, внучке и сине на моята Сияйна? Драговолно Фолденготката и аз ще ви окажем подпомагането, разчитайте винаги на нашата пламенност — трепетно занарежда Фолденготът.
— А! А къде е Фолденготката? — заинтересува се Павел.
— В стайната счупка, сине на моята Сияйна, там тя прилага разтривка с отпускащ балсам на цветето Горанова, което более, откак моята Сияйна отиде да бере сили на село. Желаете ли да я повидите?
Павел кимна. Окса използва момента да изрази въодушевлението си тихичко, за да не я чуят.