— Невероятно… — прошепна Мари в ухото на Окса.
— Настанявайте се, моля! — покани ги Драгомира и им посочи дълъг двоен диван, тапициран с мораво кадифе.
Мари хвана ръката на мъжа си, а Окса се сгуши на рамото на майка си. Тримата представляваха затрогваща гледка след дългите седмици на раздяла… Абакум стоеше отстрани и им се любуваше.
Драгомира извади от джоба си малко пакетче, което Окса нетърпеливо разопакова.
— Какво е това, бабо? Гривна ли? Супер е! И колко е мека!
— Това е Сукла-пукла, скъпа — уточни баба й.
Окса недоумяващо я погледна.
— Разбрахме, че не можеш да се контролираш…
— Меко казано! — прекъсна я Мари Полок и я погледна с кадифените си очи. — Няма да крия, че бях силно шокирана от това, което баба ти ми разказа. Отначало не ми се искаше да повярвам и ужасно се притесних. Когато се омъжвах, знаех, че Полокови са леко ексцентрични… Но не чак до такава степен!… А и ти нищо не ми спести, малка вълшебнице!
Мари не се и опитваше да прикрие тъгата си и това изненада Окса. Тя никога не бе виждала печал на лицето на майка си, каквато сега се четеше съвсем ясно. Обикновено с такъв израз гледаше баща й…
— Не се тревожи, мамо — каза тихо момичето.
— О! Не, не съм разтревожена, а ужасена! — поясни Мари Полок.
В работилницата настъпи мъртва тишина, Фолденготите добиха странен зеленикав оттенък и се опитаха да излязат незабелязано от стаята. Но за зла беда, обхваналата ги тревога засили вродената им тромавост, двамата се спънаха във възглавницата на пода и се проснаха с цялата си снага.
— Ох, ох, оххх, каква злополука… — простена Фолденготът и побърза да помогне на спътницата си да стане. — Дискретността ни горко се провали!
Обърнаха се гърбом и решиха повече да не помръднат. Мари се развесели и попита:
— Кажи ми, Окса, онази вечер в кухнята цялата ти гама от умения ли узнах?
Ай, ай, ай! Окса погледна Драгомира, после баща си и се замисли как да отговори. Павел окуражително кимна.
— Ама честно, моля те! — подкани я Мари. — Край на тайните между нас, нали?
— Е, добре, мамо — събра целия си кураж Окса, — мога да премествам предмети или да ги мърдам от разстояние, да запалвам огън, да се издигам над земята и да се нося във въздуха…
— Така ли? Да се носиш във въздуха ли? — Мари Полок потресена прекара ръка през лицето си. — Не знаех… Значи било е за добро, че не си демонстрирала наведнъж всичко, което можеш. Май тогава щях да орева цял Лондон!
— Ъъъ… — поколеба се Окса, — има и още нещо, ама не съм много сигурна…
Четиримата се втренчиха настоятелно в нея.
— Говори, Окса! — помоли я баща й.
— Мисля, че мога да раздавам крошета от разстояние без ръце. Казвам, „мисля“…
— Крошета ли? — разтревожи се майка й. — Без ръце?
— Умението Нок-бам! Но това е прекрасно! — възкликна Драгомира, а Павел бърчеше вежди, явно не толкова убеден като майка си в ползата от тази дарба.
— Проблемът е, че не успявам да овладея чувствата си. Щом поискам нещо да се случи, то се случва от само себе си, без заклинания и вълшебна пръчица! Трябва непрекъснато да внимавам, защото усещам, че що е супермощно — обясни Окса.
— И то е! — потвърди Драгомира. — Ето защо днес ти давам тази Сукла-пукла. Много полезен подарък, ще се убедиш сама! Огледай я отблизо.
Мари се наведе, за да разгледа гривната заедно с дъщеря си. Беше широка около сантиметър, обвита с много тънка и мека рижа кожа на сини райета, а в средата й имаше меча главичка с искрящи кафяви очи. Когато Окса я сложи и потърси закопчалката, гривната сякаш оживя.
— Оооо! Какво става? — извика тя и подскочи.
Миниатюрните нокти се сключиха, живата гривна стегна китката й, излъкатуши лекичко и се намести удобно. После примига и доволно се усмихна. Мари едва не извика. Което Окса не успя да направи.
— Това е свръх-по-ра-зи-тел-но! Никога не съм виждала подобно нещо… Как действа? И за какво служи?
— Сукла-пукла е живо създание, съкровище — започна Драгомира. — Малко същество от Едефия. Безобидно е, ще видиш. Интересува го единствено твоето добро. Дарбите, които току-що откриваш у себе си, са подвластни не само на мисълта ти, но на гнева и обидата също. А това невинаги се овладява лесно…
— О, вече знам… — призна Окса и си припомни спора с Гус отпреди няколко дни. — Никак ме няма с контрола.
— Понякога не е и възможно! А дарбата губи смисъл, ако не се управлява. От това, което сподели, разбираме, че вече ти се е случвало да изгубиш властта над способностите си, нали?
— Да… В колежа… — каза Окса засрамена.