Не й убягна, че при това уточнение всички мигновено се спогледаха угрижено. Затова реши да премълчи случката с Макгроу и влизането в кабинета на Бонтемпи, остави го в графата „Строго секретно“. Нямаше защо да усложнява положението…
— Има един ученик, който все ме преследва — започна Окса, като подбираше внимателно думите си. — Щом ме види, не пропуска да ме блъсне или да ме обиди. Оня ден ме затвори в тоалетната…
— Какво? И ти нищо не си ни казала! — извика баща й.
— Не — виновно отговори Окса. — Но ти не се притеснявай, на мен нищо не ми се случи! Само на него…
Поколеба се за миг. Всички чакаха нетърпеливо продължението.
— На него ли? Какво искаш да кажеш? — подкани я Павел.
— Ами, паникьосах се — призна Окса. — Всъщност в името на истината, умрях от шубе. А после оня Острогот изведнъж се изстреля назад, направо се залепи за стената! Беше се свил на две, като че го бях ударила с юмрук. А аз просто протегнах ръка, за да му попреча да ме доближи, въобще не го пипнах. Сигурна съм, че беше така! В същото време знам, че бях аз, че ми дойде отвътре, шантава работа… — заключи тихо Окса и видя как погледите на родителите й помръкнаха.
В настъпилата за миг тишина се чуваше само как Драгомира барабани с пръсти по ръкохватката на стола. Абакум се покашля, Мари не помръдваше. Окса се чувстваше като върху жарава… По-добре да си бе мълчала… Хубаво, че не й хрумна лошата идея да разкаже за левитирането си в училищния двор…
— Хм, хм… Не мога да те похваля, мисля, че го разбираш — започна баща й, тревожен и намръщен. — И никой от нас не може, нали? — той огледа последователно жена си, Драгомира и Абакум с израз, който не търпеше възражения. — Насилието никога не е правилното решение…
— И да не се защитя, така ли? — възнегодува пламналата Окса.
— Има други начини! — възрази категорично той. — Първо, не е нормално голям човек да реагира по този начин, още по-малко в училище. Защо не ни каза? Толкова ли нямаш доверие в нас?
— О, тате, не драматизирай — възропта поруменяла от неудобство Окса.
— Не драматизирам — каза строго Павел, — напротив, считам, че разсъждавам много реалистично. Трябваше да уведомиш учителите си или директора. Което впрочем лично ще направя още в понеделник!
— Не! Моля те, недей!
Объркан от горещата молба на дъщеря си, Павел Полок помълча известно време, после попита:
— Но защо?
— Достатъчно голяма съм, за да се оправям сама — обясни Окса.
— Разбирам защо си се била, понеже по въпросите на пацифизма не съм толкова крайна като баща ти — намеси се Мари и погледна присмехулно мъжа си. — Смятам, че в нашия свят всеки трябва да се защитава с оръжията, с които разполага. Проблемът се състои в това, че твоите оръжия не са общоприети. Поемаш голям риск, като ги използваш. Затова ме е страх. Не е заради Едефия, нито заради необикновения ти произход, не! С това вече успях да се примиря… И ако съм толкова неспокойна, то е защото способностите ти се разпростират в много посоки. Представи си, ако някой научи, че не си като другите хора… Какво ще стане тогава? Не ща и да мисля… Според мен това е основният въпрос! Ужасява ме чувството, че постоянно те дебне опасност, скъпа. От друга страна, и тук съм съгласна с Павел, не е нормално някой да те преследва чак в тоалетната или където и да било, впрочем. Няма да уведомяваме господин Бонтемпи в понеделник, но ако се повтори, искам да ни предупредиш своевременно, а наша работа е как ще се намесим. Надявам се, че можем да разчитаме на теб…
— Да — смънка Окса и наведе глава.
— Да знаеш, мила моя — обади се Драгомира, — че постъпката ти е много неблагоразумна и към нас. Никой не бива да узнае тайната ни, жизненоважно е! Никой не бива да се досети, че сме малко… как да кажа… специални. Надявам се да схващаш ситуацията, твърдоглавке. Добре… Хайде вече да затваряме тази страница, какво ще кажете?
Всички кимнаха в знак на съгласие, а Окса вложи най-много жар. Въображението й нарисува потресаваща картина: щурци върху лабораторна маса за дисекции, заобиколена от тайни агенти, до един с образа на Макгроу. Абакум на свой ред взе думата:
— Ето за какво служи Сукла-пукла, скъпото ми дете. Ще те подсеща да балансираш настроението и чувствата си, като се затяга около китката ти.
— Същински антистрес, супер! — възкликна Окса.
— Но, ако въпреки опитите й да те възпре, преминеш към действие, Сукла-пукла ще се ядоса. Нека те предупредя: няма да е никак приятно. И последно, много съществено нещо — продължи Абакум, — трябва да я храниш всяка сутрин. Изключително важно е. Никога не забравяй…