— В противен случай, какво? — поразтревожи се Мари Полок.
— В противен случай Сукла-пукла ще се превърне в зло куче! А щом изпадне в такова състояние, побеснява, въпреки че мисията й е да призовава към благоразумие, длъжен съм да ви кажа, че недоволството й съвсем не остава незабелязано! Значи по една гранула дневно, не повече, и не по-малко, разбрахме ли се? — каза сериозно Абакум и подаде на Окса кръгла кутийка. — Храна за един месец. А сега аз също имам подарък за теб. Необходим инструмент за всеки Отвътрешник. Мила Окса, това е твоят личен Граноксомет…
31
Граноксология и всичко останало
Абакум извади от вътрешния джоб на сакото си една тръбичка, дълга около петнайсет сантиметра и с диаметър около три.
— Какво е това? — попита Окса. — Флейта ли?
Всички се засмяха, а Фолденготите дори се затъркаляха по пода.
— Ох, ох! Внучке на нашата Сияйна, флейта било! Колко смешно! Вашият хумор разкраси нашите скули, хо, хо!
— Тия двамата наистина са лудички! — отбеляза Окса през смях.
После възвърна сериозния си тон.
— Я кажи, не е ли нещо като сарбакана, който видях на бабиния Мемопроектор?
— Точно така — потвърди Абакум. — По-точно е Граноксомет. ТВОЯТ Граноксомет, скъпото ми момиченце. В Едефия всеки си има персонален. Преди много години изработих на Драгомира, а ето че дойде и твоят ред да го получиш.
Усмихнат й подаде безценната тръбичка. Щом Окса я докосна, задуха силен вятър, стените на къщата заскърцаха, а листата по дърветата на площада се разлетяха. Обгърна я ореол от ярка светлина. Преди да успее да го зърне, той изчезна. Драгомира и Абакум се спогледаха изумени.
— Това пък какво беше? — попита Окса.
— Приемане, миличка — отвърна Абакум с вълнение, което би предпочел да не беше показал. — Граноксометът ти те прие и чрез него Всесъщите феи те поздравяват…
— А, да! Всесъщите феи! — прекъсна го отново смаяната Окса.
Драгомира също се усмихна, но Мари каза отчаяно:
— Боже… И феи ли има?… Май сте решили да ме довършите!
Окса повъртя Граноксомета много предпазливо и го разгледа от всички страни. Беше странен великолепен предмет с копринени отблясъци. Около отвора му бяха изваяни цветя, които съвършено се съчетаваха с името на Окса, изписано на другия му край със златно розови букви.
— Направен е от морска пяна и кехлибар — поясни Абакум, щом се посъвзе. — От вътрешната страна има миниатюрни алвеоли, в които се съхраняват Граноксите. Това са вид гранули от растителен, животински или минерален произход. Всяка има определени функции. Граноксометът е зареден и те могат да влязат в употреба при нужда. Граноксологията винаги е съществувала. Особено през последните два века има голям напредък. Благодарение на облитанията си Сияйните виждаха, че Отвъншниците правят гигантски скокове в научните открития, технологиите и космоса. Заради напредъка на техниката Отвън се зароди опасението, че нашата Земя някой ден ще бъде намерена и затова решиха да приложат още в края на XIX век широка програма за развитие на Граноксологията, включваща главно концепцията за отбранителен Гранокс. За всеки случай… Тъй като в Едефия оръжията са забранени, винаги сме считали Граноксите като добър компромис между ценностите и уменията ни. Има десетки видове, от Гранокси за забавление като Смехотворния Пиш-Пиш до бойни като Успивателя, например.
— Пиш-Пиш ли? — попита Окса.
— Да, Смехотворният Гранокс Пиш-Пиш, който толкова силно разсмива напръскания, че пикочният му мехур не издържа дълго. Успивателят пък приспива дълбоко.
— Във вечен сън ли?
— Зависи от изхвърлената доза и от телосложението на противника — уточни Абакум. — Но действително сънят може да се окаже вечен.
— Има ли други бойни Гранокси? — полюбопитства Окса. — Кой е най-опасният?
— Без да навлизам в подробности, ще кажа само, че Задушникът е сред най-опасните. Той изстрелва право в гърлото на врага насекоми, които го задушават.
— До смърт ли?
— И това е възможно, да.
— Дяволска работа! — възкликна Окса. — Кой ги произвежда тия Гранокси?
— Нали знаеш, че баба ти и аз бяхме билкари. Но преди всичко сме специалисти по Граноксология и сме изготвили повечето от Граноксите, които съществуват днес. В Едефия се числях към засекретеното дружество на официални доставчици. Но един от нас премина на страната на Фелоните и тайно доби вещества, срещу които никой не можеше да се защити по време на Великия хаос.
— Черните глобуси ли?
— Ама и ти доста поназнайваш, девойко! — отбеляза Абакум и я погледна настойчиво.
После изведнъж се начумери и продължи: