— О, тате… Не преувеличаваш ли мъничко?
— Никак даже — каза твърдо Павел. — Ти си дългоочакваната. Имам ли друг избор, освен да се подчиня на очевидния факт? Да кажем така: съгласен съм, макар дълбоко в себе си да не съм. Всичко, което искам сега, е да се научиш да живееш със способностите си и най-вече да ги владееш. Ако се държиш разумно, ще заминеш идната ваканция при вуйчо си Леомидо и ще започнеш, как да го нарека… първия си практикум.
— Урррааа! О, благодаря! Благодаря! Вие сте суперпрекрасни родители! — въодушеви се Окса и се хвърли на врата първо на майка си, после на баща си.
— Хмм, виждаш ли, скъпи? — обърна се към мъжа си Мари и сълзи блеснаха в очите й. — Ние сме суперпрекрасни!
— Тоз рожден ден е препълнен с хубаво! Чуден рожден ден, очарователна внучка на Старата ни Сияйна! — провикнаха се Фолденготите и се проснаха по корем пред Окса.
— Не съм съвсем убедена, че ми харесва да ме наричат „Стара Сияйна“ — каза Драгомира. — Но смятам, че вече можете да наричате скъпата ми внучка „Млада Сияйна“. Каквато вече е всъщност…
32
Подозрения
Ваканцията наближаваше. Перспективата да започне обучението си на Сияйна подтикваше Окса да заляга яко над уроците. Внимаваше двойно повече в часовете и преподавателите не можеха да я нахвалят. С изключение на Макгроу, за когото никой никога не е бил и нямаше да бъде на висота. Тази сутрин за пореден път той затвърди мрачната си слава… Докато връщаше контролните по математика, часът направо заприлича на урок по стрелба със стрелички. Безмилостният учител буквално се забавляваше!
— Госпожица Бек, отличен. Изглежда, че основите на геометрията са ви непонятни… Госпожица Полок, отличен минус, посредствена работа. Ще ви бъда безкрайно признателен, ако ми спестите изнурителното разчитане на йероглифите ви. Господин Беланже, много добър. Изглежда, близостта ви с госпожица Полок ви действа благотворно…
И така все в този дух… Макгроу не подмина никого с обидните си забележки. Само Мерлин убягна по чудо откоса от язвителни думи, вероятно заради интереса си към Айнщайн.
— Тоя даскал е пълна откачалка! Защо минус, та ти нямаш нито една грешка, това е вече прекалено! — възмути се през междучасието Мерлин. — И как може да казва „посредствена работа“! Съвсем се е побъркал… Каква забележка ти е написал този път?
— Уфф… „Ужасен и небрежен почерк“, също както миналия път. Дори няма въображение да измисли нещо ново! — отговори Окса и вдигна рамене. — Опитвам се да не обръщам внимание!
— Блазе ти, че можеш да запазиш спокойствие — намеси се Гус. — Аз все го взимам прекалено навътре. Чу ли какво ми каза? Намекна, че съм преписвал от теб! Бесен съм, ще се пръсна от яд!
— Не се тревожи, той не е добре… Нали всички знаем, че не преписваш. Всъщност ти нямаш и нужда от това! — допълни Окса и го побутна с лакът.
— Да, бе — смънка Гус. — Ами ако го напише в бележника ми, на какво ще заприличам?
— Петицата е хубава оценка! Много по-хубава от моята… — каза унило Зелда. — Сега родителите ми ще се сърдят, предпочитам да съм на твое място, Гус… Или на мястото на Мерлин!
— О, ако мислиш, че е лесно да спечелиш благоразположението на такъв човек! — разгневи се Мерлин. — Право да ти кажа, предпочитам да мина и без него! Дори да търпя забележките му всеки час.
— Мразя го, тоя Макгроу — изръмжа Гус. — Ненавиждам го. Проклинам го!
— Във всеки случай жал ми е за жена му и децата му — каза Мерлин.
— А защо смяташ, че психопат като тоя има жена и деца? — запита Зелда. — И къде ще я намери той тая жена?
— Може у семейство Адамс… — предположи Мерлин.
— Я погледни, Окса, оня там твоят приятел Острогота ли е? — привлече вниманието й Гус.
Окса погледна нататък. Наистина беше той. Седеше на ръба на каменния фонтан в средата на двора и я гледаше злобно. Момичето до него, също вперило поглед в Окса, му пошепна нещо в ухото и двамата гадно се изхилиха.
— Смей се, смей се, безмозъчен кретен такъв… — процеди през зъби Окса.
Тя усети, че Сукла-пукла се затяга около китката й. Откакто Драгомира й подари гривната, вече няколко пъти я беше предупреждавала. И почти винаги в присъствието на Макгроу, който имаше изключителната способност да я измъчва и да й къса нервите. На няколко пъти беше на прага да вкара в употреба Магнетус и Нок-бам, по които вече беше голяма майсторка. Да изстреля Макгроу в другия край на класната стая си оставаше мечта… Бдителното малко същество-гривна винаги я възпираше. Но като се прибавеше към широко обсъжданото връщане на контролните работи, подигравателният и презрителен поглед на Острогота беше капката, която прелея чашата. Картината мигом породи у Окса блестяща идея…