Евен изля остатъка от калвадоса в гърлото си, покашля се и пак седна на стола, загледан ядовито към града. Париж да върви по дяволите! Примигна раздразнено.
- Ще бъдеш ли така добър да ми преведеш цялото писмо? Когато го намерихме в хотелската стая, една от рецепционистките ни го преведе набързо. Каза, че е живяла в Дания.
- Това е норвежки - поясни Евен. - Норвегия не е Дания.
- Знам - отвърна Бонжов. - Но това беше най-близкото решение. Нейният превод не можа да ни наведе на мисълта, че тук има нещо повече от обичайното съдържание на подобни писма.
Евен кимна и преведе цялото писмо дума по дума, като се стараеше да намира най-подходящите изрази.
- Умалител? - почуди се инспекторът.
- Математическото наименование на числото, което се изважда от...
- Окей, окей - размаха ръце умолително, сякаш Евен се канеше да му разкаже нещо неудобно интимно. - И какво мислиш е искала да ти каже с това писмо Май-Брит Фосен?
Евен се замисли.
- Не знам. Не пише... - запъна се.
Инспекторът се предаде.
- Не, точно това е. Няма нищо по-различно от онова, което обикновено можеш да прочетеш в подобни писма. Ако си прав, че се е обърнала и към теб, това означава, че се е сбогувала и с теб. В такъв случай се налага да попитам: Кога я видя за последно? Имали ли сте сношения, след като се е омъжила за мъжа, който дойде да прибере трупа й? - Той се извърна и помаха към вратата с една банкнота.
Евен зяпна. Усети как кожата му настръхна от гняв и изсъска:
- По дяволите, Май не беше такава. Никога не би...
Инспекторът го прекъсна.
- Но ти се е искало, нали? Продължавал си да бъдеш влюбен в същата степен. Изминал си целия път до Париж, за да видиш мястото, където се е застреляла. За да търсиш някаква игла, някакво нищожно доказателство, че може би си е мислела и за теб, когато е сложила пръст на спусъка.
Собственикът дойде да вземе банкнотата, като остави дребни монети в една чинийка. Спря се до празната съседна маса и се зае да я чисти с ненужно старание.
Евен се бе изправил, насочил пръст към инспектора с потисната ярост:
- Лъжеш - каза му тихо. - Преструваш се, че случаят не те засяга и въпреки това отделяш час от ценното си време за някого, който смяташ, че е дошъл само заради нищожните си, остарели чувства.
Някаква млада двойка ги изгледа с очевидно любопитство и си зашушука над масата. Евен седна бавно, сякаш столът му можеше да се окаже нажежен.
- Струва ми се, че знам какво те измъчва, инспекторе. Защо, Противно на това, което казваш, си пожелал да ме видиш, защо продължаваш да мислиш за това самоубийство?
Инспектор Бонжов щракна с пръсти на Моржа и го помоли да се разкара с дългите си уши. Той пък забърса масата с няколко последни движения на парцала и си влезе, като изсумтя обидено.
- Да чуем - отвърна инспекторът и извади от джоба си опаковка цигари „Голуаз“. Взе си една, покани и Евен, който поклати глава и в същия миг промени решението си.
- При едно условие. - Евен се загледа в бялата цигара, която държеше с три пръста в ръката си, сякаш се канеше да я пречупи. - Да ми разкажеш какво си намерил досега.
- Намерил досега! - Бонжов сви рамене. - Казах ти, че това е загубена кауза. Не разследваме престъпление, няма какво да разследваме. Ето защо нямам какво да ти разкажа.
- Но нали сте разпитали свидетелите на самоубийството? И персонала в хотела, където е била отседнала? Нали? Можеш да ми разкажеш какво сте научили от тези разпити.
- Rien. Нищо - отвърна инспекторът и разпери ръце.
- Нищо. Свидетелите от кафенето не можаха да кажат нищо смислено, дори показанията им за дрехите й не съвпадаха. Макар след това да е лежала едва на няколко метра от тях, изстрелът и кръвта са били толкова шокиращи, че отделните детайли просто са се размесили в безпорядък. Един свидетел настояваше, че е носела дъждобран, макар небето да е било ясно.
- По кое време на деня се е случило това?
- Часът е бил седемнайсет и четиридесет и седем, когато дежурният в полицията е приел обаждането, значи е станало една или две минути преди това. Защо питаш?
- Не знам...
- Какво според теб ме тревожи? - попита инспектор Бонжов, след като Евен не продължи. Наведе се над масата и запали запалката си. - Какво според теб ме кара още да те слушам?