Някакво куче се шляеше наоколо, дойде и подуши предпазливо крака й, тя се усмихна, наведе се да го погали, но то се отдръпна и изчезна по петите на млад мъж, който я подмина тичайки, а слушалките му гърмяха от хевирок. Предсказа му ранно отслабване на слуха.
Извади черно-червен тефтер от едното отделение на куфарчето. Работна тетрадка по проекта Нютон, това пишеше на корицата. Извади химикалка, отвори тефтера и записа:
14 април 2004 - в Лондон (във връзка със серията Даниел Дефо) посветих половин ден на Проекта Нютон в Импириъл Колидж, а после и в Кралското научно дружество. Добих обща представа в кои архиви и сбирки могат да ми помогнат. Купих също няколко книги от един антиквариат, който Симон Латур ми препоръча, мъж, с когото разговарях снощи на събитието на Некст-Бук Прес.
Водеше си такъв дневник за всяка идея, с която се занимаваше, за по-прегледно. Тъй като често се случваше да носи главната отговорност за пет-десет проекта, лесно беше да забрави важни подробности или да изпусне изходната точка. В такива случаи беше добре да се върне назад и да прегледа по-ранни бележки, например от времето, когато проектът е бил просто бегли идеи. Несъзнателно прелисти до първа страница и зачете:
5 април 2004, Осло - миналата седмица разговарях с Один Йелм. Предложи ми книга за Исак Нютон.
Не за постиженията му в областта на математиката и физиката, а за тайните му. Один чел в някаква биография, че имало много „жив материал“, както се изрази, за който да се захванем и ми даде няколко примера. Вече мислих цяла седмица, разгледах какви издания са излизали за Нютон през последните години, особено на английския пазар и намирам идеята за все по-интересна. Изглежда за този учен има гледна точка, неприлагана досега. Във всеки случай не толкова задълбочено, колкото предлага Один.
Следващата бележка беше от три дни по-късно:
8 април 2004, Осло - говорих по телефона с професор Томпсън и той ми даде известни насоки. Не му обясних каква е основната идея на проекта, казах само, че ще работя над книга за Нютон. Следващата седмица трябва да отида до Лондон за срещи с издателства и ще отделя време за предварителни проучвания. Имам добро предчувствие за проекта Нютон.
Затвори книгата, наведе се напред и се усмихна на няколко птиченца, които търсеха паднали трохички от мъфин в тревата наоколо. Доброто предчувствие все още беше с нея.
Глава 11
- Май никога не би... - Евен се взираше в пликчето с белия прах. Хвана чашата и понечи да я поднесе към устата си, но си спомни, че беше празна. - Ненавиждаше наркотици. Дори не пушеше, по дяволите! Не докосваше алкохол, само вино. Мразеше всичко, което би могло... - Той остави чашата и избърса слюнката от устната си. В главата му бе тихо, наоколо му цареше пълно мълчание. Градът беше станал чернобял, ням.
- Всичко, което би могло? - инспектор Бонжов прибра пликчето в джоба си, без да изпуска Евен от поглед.
- Всичко, което би могло... - Не можеше да откъсне очи от джоба на инспектора. - Всичко, което би могло да „погуби“ ума й, така казваше. Неща, които я замайваха или я караха да губи самоконтрол. Беше маниачка на тема контрол, ако щеш, поне що се отнася до тези неща.
Евен потъна назад в стола, взираше се в пространството пред себе си, без да вижда нищо. Градските звуци бавно се включиха, очите му примигнаха и откри цветовете на кола за доставки, осъзна, че има и други хора на този свят, че бяха насред Париж.
Масите с покривките на червено каре се нижеха по площада към улицата на редици, инспекторът и Евен седяха най-близо до отворената врата. От другата страна на големите прозорци имаше още маси и дълъг бар. Май бе избрала най-централната маса. Сякаш искаше да я видят колкото се може повече хора. А дали не е била единствената свободна? Подмина ги келнер с две чинии. Лъхна го миризмата на чесън и пресни багети. Той запуши нос. - Тя беше ли, искам да кажа, имаше ли следи от...?
- Да, намерихме бегли остатъци от кокаин по едната й ноздра.
- Къде намерихте... ?
- В тоалетната й чантичка... заедно с пастата за зъби, червилото и тампоните. - Бонжов хвърли поглед на Евен над цигарата. - Липсваха само кондоми.
Евен сви юмруци, но остана неподвижен.
- Кръвта? Не сте намерили нищо в...
- Както казах, не е правена аутопсия. За какво?
Евен се изправи, не се чувстваше добре. Остана на място, загледан в улицата. Аутопсиите определено изискваха допълнителни разходи, недолюбвани от всеки полицейски участък. Както ставаше и в Норвегия, където полицията по икономически причини понякога предпочиташе да изпраща хората в гробищата, без да е узнала със сигурност причините за смъртта. Подмина ги туристически авто***