Изпразних портмонето си от всички пари в брой и ги дадох на икономката (по-късно ще накарам да оценят книгата и ще изпратя на д’Алвейдр точната сума, той трябва да получи толкова, колкото се полага). Тя взе 634-те евро, без да повдигне и вежда, и каза, че таксито, за което бях помолила, чакало пред входа. Искаше ми се да я целуна, да се втурна в библиотеката и да целуна възрастния мъж, да танцувам и ликувам, но излязох на улицата със спокойни, достойни крачки и се качих в таксито. Помолих да ме откара в хотела. Когато колата се отдалечи от тротоара, погледът ми несъзнателно се прокрадна по паркираните автомобили и за кратък миг мярнах познато лице. На шофьорското място в една от колите седеше моят преследвач, мъжът с мустака, и се взираше назад.
Май бе намерила формулата преди повече от месец - но е дала на Кити кафявия плик през ноември - преди пет месеца!
Дневникът се плъзна между омекналите изведнъж пръсти. Причерня му пред очите. Опря се на тоалетната чиния и едва се изправи на крака, пусна чешмата и наплиска лице със студена вода. Пликът у Кити го бе отвел в Лондон. Откъм огледалото го загледаха кръвясали очи. Изпитваше порив да реве, да плаче, да строши всичко наоколо си. В Лондон му предадоха формулата на Нютон! Мазната му коса се нуждаеше от подстригване и стърчеше във всички посоки, наболата му брада бе отпреди няколко дни и сивееше по хлътналите бузи. Приличаше на луд професор. Луд професор по математика, току-що решил уравнението Май с едно неизвестно - кой стои зад смъртта й.
И точно такъв беше той. И точно това бе направил.
С рев заби юмрук в огледалото и в мивката се изсипаха стъкла, кожата на кокалчетата му се разкъса, без да усети болка. Нажежената до червено лава в гърдите му притъпяваше всичко останало. Ръката му се отпусна на ръба на умивалника, кръвта се процеждаше от дълбоките рани и се смесваше със солената вода, капеща от лицето му. Вдигна глава с гърлено съскане. От парчетата огледало го загледа втренчено разкривеното и нарязано като зловеща мозайка професорско лице. Едното око липсваше, другото се отразяваше в три деформирани варианта, липсваше голяма част от челюстта му, а устата се кривеше грозно. Части от челото му бяха превърнати в черни полета от липсващ мозък. Беше черен и бял. Едно парче се отчупи и падна в умивалника. Разпадаше се.
Най-сетне се виждаше такъв, какъвто беше.
Глава 80
Телефонът звънна, докато ядеше ябълка в обедната почивка.
Главен инспектор Молвик се взря в нея, всъщност не обичаше ябълки, но днес един специален червен екземпляр направо му изкрещя да го вземе и той го грабна на минаване покрай магазинчето на път за работа. Продавачите на плодове и зеленчуци не бива да оставят стоката си по такъв начин, направо на тротоара. Ябълката не бе чак толкова лоша. Сочна и сладка. Той избърса ъгълчетата на устата си и насочи поглед към Мохамад Саикх, кимна деспотично към телефона. Сержантът въздъхна, остави парче пълнозърнест хляб с кафяво сирене и отиде до бюрото на главния.
- Да, ало, телефонът на главен инспектор Молвик. - заслуша се, каза „да“ и „добре“ и затвори. - Трябва веднага да се явим в кабинета на началника - обясни той и събра остатъците от обяда си.
- Какво иска? - попита Молвик, докато се изкачваха по стълбите.
- Не каза, но звучеше...
- Доволна?
Мохамад не отговори. Когато стигнаха вратата на началничката, той почука. Отвърнаха им с „влезте“ и сержантът отстъпи настрана, за да пропусне главния инспектор.
Началничката на полицията не изглеждаше особено весела. По принцип никога не й се случваше, но нейният невесел вид имаше различни степени и този определено беше с двойно не отпред. Мохамад реши да говори възможно най-малко и да не се набива на очи.
- Чух, че сте посетили човек на име Евен Вик. - Тя вдигна някакъв лист от масата и го задържа наклонен, така че не можеха да видят нито написаното, нито дали има някакво заглавие. Гласът приканваше към отговор и Молвик изръмжа едно „да“ с кисел поглед към нея.
- На какво основание?
- Заподозрян е в убийството на Сюзан Стенли на Фрогнер.
- Защото...?
- Познавали са се. Вик пуши същите пурети, каквито открихме на мястото и носи същия номер обувки като отпечатъците на местопрестъплението.
Почти, помисли си Мохамад, почти същия.
- Получих писмо от Института по съдебна медицина. Издирват документи, удостоверяващи, че биологичният материал, взет от Вик, е придобит по законен начин.
- Ами той е заподозрян и...
- Той знаеше ли, че сте взели биологични проби от къщата му?
Молвик не отговори и началничката погледна Мохамад Саикх.