- Не, не знаеше - отвърна той. Молвик се намръщи.
Погледът на началничката се върна на него.
- Предполагам, си наясно с роднинската връзка между този Евен Вик и Свере Вик, стария ти партньор в полицейския корпус.
Молвик изглеждаше така, сякаш се опитваше да си придаде изненадан вид, но промени решението си и каза, че знае.
- Но това няма значение в случая - добави той.
- Така ли? - Изрисуваните вежди на началничката се стрелнаха нагоре за няколко секунди и пак се успокоиха. - Аз съм по-млада от теб, Молвик, и не съм била в този кабинет през 80-те, нито дори в града, но знам историята за Свере Вик. Всички в този участък я знаят. Преди човек да прекара тук и седмица, се запознава с нея като плашещ пример как властта на униформата може да поквари един човек. - Тя се облегна спокойно назад и стъклата на очилата й проблеснаха, когато погледна Молвик в очите. - Свере Вик е бил свиня. Трудно е да се намери по-точен израз, а ти си бил негов партньор. Из града е бил познат като Химлер, понеже принуждавал някои от по-възрастните ни клиенти да си спомнят за войната. У дома е тиранизирал сина и жена си в продължение на дълги години, накрая убил съпругата си и на всичкото отгоре обвинил в това сина си. Единственият, който не е проумял всичко това, си ти, Молвик.
Главният инспектор беше почервенял, взираше се в жената на писалището.
- Няма нужда да се примирявам с подобни инсинуации от една... една...
- Жена? - попита началничката, устата й загатваше тънка усмивчица. - Напротив Молвик, налага се. И за твое сведение ще ти кажа, че съм насъбрала една папка със случаи, които, може би не поотделно, но заедно са достатъчни за преразглеждането на позицията ти в корпуса. Съветът ми е отсега нататък да си по-нисък от тревата, да следваш правилата и да забравиш идеите си за отмъщение. Да, и да спреш да работиш със свити юмруци. Последното е заповед. - Тя изгледа замислено Мохамад Саикх, сякаш се чудеше дали да не скастри и него, както бе започнала. Вместо това само кимна.
- Свободни сте.
Молвик и Саикх тъкмо излизаха, когато гласът на началничката ги накара да спрат:
- Що се отнася до анализа на съдебна медицина, пробите от пуретата не съвпадат с взетите от салфетките. С други думи, Евен Вик не е пушил пуретата.
Тя им подаде някакъв лист. Мохамад Саикх се върна да го вземе.
- Значи ще трябва да завъртите муцуни и да душите в друга посока.
Глава 81
Беше задействан алхимичен процес.
Бавно си проправяше път през гърдите и се разпространяваше из цялото тяло, превръщайки всяка клетка в лъскав метал, кокалчетата и ставите в мед, мускулите и кръвта в желязо и живак. Сърцето в олово. Докато машинката за бръснене изглаждаше брадичката и бузите, той забеляза как движенията на тялото му ставаха механични, а сърцето бе застинало като попаднала в морето лава. Евен се къпеше и оформяше в главата си план - план, който щеше да намери правилния баланс между съдба и късмет, между отмъщението и пречистването. Дълго стоя под ледената струя, приготвяше се за нощния студ, после се подсуши и облече тъмен пуловер и тъмносиньо долнище за джогинг. Върху пуловера закопча колан. В шкафа в коридора намери стар чифт маратонки и чифт кожени ръкавици, които отдавна трябваше да е изхвърлил. Имаха дупки по показалците, затова ги облепи с лепенки, които после оцвети с черен маркер. Излезе с парцал в ръка и започна да чисти лака, сякаш бе обладан от мисълта да поддържа колата лъсната и чиста. Когато стигна задницата, Затърси скришом по задната броня, докато намери GPS-устройството. Откачи го и заобиколи колата отстрани, забърса ниско до вратата и остави магнита да се закачи за долната страна на решетката на канала до бордюра.
Отново и отново обръщаше наопаки изречението, което го бе осъдило на сегашния му план: Ако дневникът на Май показва, че бе намерила Нютоновата формула през март, а Кити бе получила плика с указанието за Лондон миналата година през ноември, едното бе лъжа. Всичко друго бе невъзможно. Като да кажеш, че 2 + 2 = 5.
В най-близкия търговски център намери спортен магазин и си купи къса брадва, предназначена за закачане за колан, руло спортен лейкопласт и два бандажа с размер за възрастни. От железарията купи шило, чук и кутия пирони. Купи си карта на Осло от будка Нарвесен и след това позвъни на няколко номера. Единият беше Ян Юхансен. Другият - Фин-Ерик, но той не отговори. Третият път се обади в едно училище, след което страховете му се потвърдиха.
В три часа чакаше, паркирал колата до тротоара, без да угаси двигателя. В огледалото видя Стиг да излиза от някаква къща, помаха на бавачката си и тръгна към колата. Тя остана на оградата, загледана след него, докато някакво дете в градината не се разплака, тогава се скри зад храстите. Когато Стиг се изравни с фолксвагена, Евен отвори вратата и го поздрави. Момчето го изгледа с изненада и се приближи.