- Хубаво ли е да си на пет? - попита го той. Стиг кимна, смутен, че се е изправил сам срещу възрастен. - Хареса ли ти автобусът?
- Мхм, и филмите с онзи Шаплин - отвърна Стиг и се усмихна. - Падаше през цялото време, а онзи полицай не можа да го хване.
- Да, вярно е, полицията така и не го хвана. И аз харесвам този Чаплин. - Евен кимна и се огледа. - Слушай, уговорих се с баща ти днес да те заведа на друго място. Искаш ли?
- Къде? - Стиг изгледа колата без подозрение, по-скоро беше любопитен. - Това истинска костенурка ли е?
- Да - Евен потупа кормилото. - Истинска костенурка. Ела да те вдигна на седалката, та да можеш да се хванеш за волана, докато карам. - Стиг кимна и се остави да го сложат на седалката с колана през гърдите. Евен се огледа още веднъж, но не забеляза нито колата на Фин-Ерик, нито други нежелани автомобили.
Когато свиха по кръговото кръстовище, Стиг попита колко стара е колата и дали е на Евен. Той му отговори, излъга го, колкото можа, опитваше се да изглежда спокоен и отпуснат, докато очите му се стрелкаха към огледалото на всяка втора секунда. Спря, допита се до картата и най-сетне намери точния адрес. Вкара колата в паркинг за гости и позволи на Стиг да седне зад волана и да „кара“, докато Евен отиде до блока и позвъни.
- Да? - отговориха след малко по домофона до вратата.
- Евен Вик е, приятелят на Фин-Ерик. Трябва веднага да говоря с теб. Важно е. Можеш ли да слезеш?
- Момент. - Металическият глас изчезна. Евен отиде до колата и взе Стиг. Когато вратата се отвори, и двамата стояха на прага и я гледаха.
- Здрасти, Стиг - възкликна Будил Мунте изненадано. - И ти ли си дошъл?
- Стиг искаше да те посети - обясни Евен и се направи, че не забеляза странния поглед на момчето. - Искам да го вземеш горе при теб и да го гледаш, докато не ти се обадя.
- Аз да...? - Будил Мунте изгледа Евен, сякаш беше казал, че Стиг е марсианец.
- Ей, Стиг, забравих една торбичка бонбони на задната седалка. Може ли да я вземеш? - Стиг хукна по плочките към колата. Евен заговори тихо и бързо. - Ти прекара доста време с Фин-Ерик напоследък. Той ти е разказал за теорията ми, че Май е била принудена да извърши самоубийство. - Тя едва кимна. - Казал ли ти е също, че Стиг е мой...? - Погледна я, не смееше да изрече думата от страх да не пръсне оловото в сърцето си.
Тя кимна.
- Той смяташе да ти каже... някой път. Май-Брит не е искала, понеже си бил твърдо против децата. След смъртта й Фин-Ерик започна..., искам да кажа, Фин-Ерик повтаряше, че е най-правилно да ти го каже, но искаше да почака... - Тя млъкна и погледна към момчето, което идваше към тях, загризало лакрицова пръчка.
- Но...?
- Докато се успокоиш, за да може да ти се довери, така каза. Не искаше да остави Стиг, предпочиташе да си го разделите. Обича момчето. Страхуваше се да не... – Стиг се спря зад Евен, вниманието му беше привлечено от котка, която се промъкваше покрай стената.
- Твоята котка ли е това, Будил? - попита той.
- Не, но можеш да отидеш да си поговорите. Хубаво коте е, добричко.
Стиг отиде до котката и приклекна, а Евен наблюдаваше авторитетната дама.
- А вие с Фин-Ерик планирате ли да заживеете заедно?
- Боже мой, не - възкликна тя и изгледа Евен учудено. - И дума да не става. Просто сме приятели.
Евен кимна, сякаш нещо си бе дошло на мястото.
- Проблем ли е да наглеждаш Стиг? Ще се обадя на Фин-Ерик да му кажа, че момчето е добре, но няма да издам къде е.
Тя се съгласи и го изгледа изпитателно.
- Защо аз?
- Защото знам, че Стиг те познава, а Фин-Ерик ще разбере, че съм го направил по основателни причини, когато узнае къде е детето.
- И причината е?
- Че преследвачите на Май сега са по следите ми. Изведнъж станах уязвим точно както е била тя и затова животът на Стиг е в опасност.
- Но... - тя го изгледа объркано. - Откъде могат да знаят, че ти си негов баща? Нали само Фин-Ерик знае...
Евен й бе обърнал гръб, без да отговори, и вече вървеше по ливадата. Будил Мунте млъкна и загледа как той се качи в колата, запали я и отпраши. Едва когато костенурката се скри от погледа, тя извика Стиг и влязоха вътре. Горе в апартамента дълго седя до телефона с ръка на слушалката.
Глава 82
Евен вкара колата на задна скорост в гората. Спря и се увери, че има изглед към шосето. Нурдмарк беше хубаво място за чакане. Взе единия бандаж и започна да го дупчи с шилото. После закова пироните в дупките и постави втория бандаж отгоре, за да ги покрива. Изяде една багета с вкус на гума, потъна на седалката и се опита да поспи.