10 март, у дома (отново) - Вчера в Париж, преди да си легна, някой се обади в хотелската ми стая.
Евен не можеше да си го избие от главата - последното, което прочете в дневника, преди да се качи в колата.
Някакъв мъж, французин, иска да се срещнем „утре в 10“ (тоест днес) на входа на църквата Сакре Кьор. Намирала се само на десет минути пеша от хотела. Попитах го кой е, но той отговори, че името му било без значение. Важното било да донеса нещо, което му принадлежало. Намерените от мен листи „са наши“, така каза. Наши. Кои сте „ние“? - попитах го. Той се разгневи и каза, че било най-добре да го слушам, иначе можело да се отрази зле на семейството ми. После прекъсна разговора.
Не съм спала цяла нощ. На ранина си опаковах нещата и се измъкнах през задния вход на хотела, чакаше ме такси, което бях поръчала по телефона. Не минах през рецепцията, нямам доверие на никого. Точно в десет, когато той ме искаше пред църквата Сакре Кьор, аз бях в самолет, който вече се приземяваше на Гардермуен. Взех Стиг и Лине и ги отведох у дома, прекарах с тях целия ден, не съм ги изпускала от очи.
Нищо не се случи. Никакви телефони, никакви хора на вратата. Сега съм изтощена, децата спят, както и Фин-Ерик, който се зарадва на скорошното ми прибиране. Той е добър човек. Обичам го.
Страхувам се, че няма да заспя.
Евен видя млада дама в екип за джогинг, която притича покрай него с куче, чиято каишка беше закачена за колана й. Бягаха бързо и скоро се скриха в гората.
10 март. Тогава Май не е знаела, че й остават дванайсет дни живот.
Глава 83
На път към града изхвърли чука и шилото в контейнер, избърса старателно колата и изхвърли парцала при инструментите. Вече беше нощ и по улиците и шосетата не се виждаха много коли. Беше съвършено бодър, хладнокръвен и с ясна мисъл. Когато наближи къщата, угаси двигателя и колата се придвижи на празен ход, докато спря. В жилището беше тъмно и всичко изглеждаше спокойно. Остави ключовете в колата, избърса ги още веднъж, закрепи брадвата на колана и заобиколи къщата. Видя, че един прозорец, онзи на спалнята, беше на подходяща височина и залепи пресечени ленти от лейкопласта. Те притъпиха шума от счупеното стъкло и той предпазливо постави парчетата на земята. Пъхна ръка, махна райбера и отвори прозореца изцяло. Храстите зад него изшумоляха и той застина за миг, а после изчисти парченцата от перваза и влезе. Сигурно някоя котка бе тръгнала на среднощна разходка. Когато мина покрай леглото и удари коляното си в някакъв шкаф, той изпсува тихичко и съжали, задето не си бе донесъл фенерче. В коридора се възползва от възможността да светне лампата и хвана бравата на вратата към мазето. Както очакваше, беше заключена. Два- три насочени удара с брадвата я накараха да се плъзне на добре смазаните си панти.
Стълбите се губеха в мрака долу и той откри до вратата ключ, който му осигури светлина, но не за стълбите, а за помещението, в което щеше да слезе. Бавно тръгна напред с брадвата пред себе си като оръжие, чак докато се увери, че никой не го чакаше там долу.
Посрещна го изненадваща гледка. Мазето бе построено като голяма стая с шест носещи колони в две редици. Между тях по дължина бе поставена голяма маса, разделяща помещението на две. До по-отдалечената дълга стена имаше няколко компютъра, телевизор с DVD и видео и още електронно оборудване, което Евен не успяваше да различи от стълбите. До дългата стена при входа имаше дърводелски плот, един работен плот от дърво и един от метал. На стената бяха окачени инструменти в такова количество, че на всеки аматьор дърводелец или механик щяха да му потекат лигите.
- По дяволите - измърмори с изненада. Заобиколи дългата маса и отиде до телевизора. Нещо му подсказа да го включи и да пусне видеото. Отначало не се виждаше нищо, после се показа някаква улица, беше зима и сякаш наближаваше Коледа. Някакво момче слезе от автобус, помаха на бавачката си и тръгна по улицата. Стиг вървеше и риташе снега, направи топка и я запрати над една ограда. „Часът е 15:07“ прошепна някакъв глас. Екранът угасна за миг и сцената се повтори, но този път снегът почти се беше стопил. „Часът е 15:05“, оповести гласът, когато Стиг се показа на улицата.
Евен изключи видеото и остана така, задъхан и втренчен в екрана, който пращеше и примигваше. Посъвзе се и огледа редица видеокасети, наредени върху полица, зачете гърбовете им и извади нова. На плота имаше дистанционно, той смени касетата и натисна „плей“. След миг видя самия себе си - излизаше от някаква врата и отиваше към автобусна спирка. Камерата приближи картината и се видя, че записът бе направен при Блиндера, после приближиха и към номера на автобуса. Следващият клип показваше Евен, седнал в автобус, гледаха го изотзад как почесваше ухото си. Беше зима и носеше плетена шапка. Камерата се размести за миг, чу се някакъв глас и всичко стана черно. Изведнъж в центъра на екрана се появи редицата къщи около неговата, в десния ъгъл съседът му седна в колата си и отпраши. След малко Евен се появи отдясно и отиде до вратата, отключи я, влезе и заключи. Картината се увеличи към прозореца на гостната, изчака за миг и зад завесите се раздвижи тъмна сянка. После всичко изчезна. Никой не каза нищо на този клип.