бус. Японци. Снимаха го заедно с инспектора и кафенето. Всичко наоколо им. Помахаха, когато погледна към тях.
- Името Симон Латур говори ли ти нещо? - попита го инспекторът, докато автобусът завиваше зад ъгъла.
Евен му изпрати празен поглед, който явно бе достатъчен отговор, понеже Бонжов най-необезпокоявано продължи с нов, сякаш изпитваше някаква особена радост от задаването на въпроси, които караха Евен да се разпада вътрешно.
- Защо в началото на разговора ни подхвърли, че може да е използвала хапчета или наркотици, след като сега ми твърдиш, че никога не би й минало през ума да го прави?
Евен се опря на облегалката на стола.
- Защото... искам да кажа... трябва да има причина. - Загледа се в града. - Дявол да ме вземе, ще пипна този нехранимайко - измънка внезапно и си тръгна.
Глава 12
Хотелът се намираше в лоното на Монмартър, недалеч от нощния клуб Мулен Руж. Беше голям и стерилен, предназначен за хора от средната класа, които биха платили за добро обслужване и чисти стаи, но не и за лукс и изглед към Сена. Типичният чиновнически хотел, помисли си Евен, когато се бе настанил предния ден. Изборът беше леко изненадващ, понеже Май винаги предпочиташе да отсяда в стилния Хотел Берсоли на Рю дьо Лил - сравнително малък, обзаведен с вкус, при това съвсем близо до съкровищата на Лувъра, готическата елегантност на Сен Шапел и шумния чар на Латинския квартал - места, които никога не й омръзваха.
Евен прекоси вестибюла, кимна автоматично на рецепциониста, който се усмихна професионално, и натисна
бутона на асансьора. Както обикновено, на излизане от хотела просто бе пъхнал пластмасовия ключ в джоба си.
Преди да отпътува от дома, Фин-Ерик му бе разказал, че Май е била в стая 612. Типично число за нея, помисли си Евен: сумата на 6, 1 и 2 прави 9. Изразява откритост и разнообразие, възможности. На него се наложи да се задоволи със съседната, 610. Число на Фибоначи. Резултат от събирането на предходните нему 233 и 377, точно както той, Евен, бе безпогрешен продукт на своите предшественици - задник и побъркана.
При пристигането си бе настоял да получи стая 612, но там вече била настанена двойка германци.
- Съжалявам, но ще останат още седмица - обясниха му търпеливо на рецепцията.
На шестия етаж срещна възрастна дама в светлосиня престилка, която чистеше с прахосмукачка килима.
- Pardon, Вие ли сте мадам Рафаела Лоренцо?
Жената се усмихна и посочи ушите си, преди да изключи прахосмукачката. Евен повтори.
- Не - усмихна се тя, сякаш бе казал нещо забавно. - Рафаела е някъде там. - Посочи коридора, в който живееше Евен и пак включи шумната си машина.
Евен прекоси коридора до номер 610, огледа се, но не откри никакви колички или чистачки, нито пък чу някакви шумове от почистване откъм стаите. Извади пластмасовия ключ и го пъхна в ключалката. 610 - годината, в която Мохамед получава видението си, че е пророк на Бога. Изведнъж си спомни, че Май му го бе разказала веднъж. Зави му се свят и влезе вътре, заключи вратата и пъхна картата в ключа за тока, за да може да светне. Тъкмо бе закачил якето си в малкия гардероб и се канеше да отвори вратата на банята, когато се смрази и бавно се огледа наоколо.
Завесите бяха дръпнати до средата, както ги бе оставил сутринта. Телевизорът беше изцяло изключен, както винаги правеше в хотелите. Папката с информация от хотела се намираше на бюрото до телефона. Столът си
стоеше точно отпред. Леглото бе оправено и покривката беше бяла и опъната като върху мъртвец в ковчег. Евен усещаше как пулсът в гърлото му биеше по яката на пуловера. Предпазливо, сякаш се стараеше да не събуди спящ човек, той заобиколи леглото и спря при ниската пейка за багаж. Дълго се взира в ципа на чантата, отворен донякъде, точно както винаги го оставяше. Нещо не беше наред. Можеше да го види и с просто око, но за да затвърди съмнението, което си налагаше да изпитва, най-сетне положи ръка отгоре и премери разстоянието между двете страни на отвора: Поне два сантиметра в повече.
Отиде в банята със същото нелогично усещане, че се налага да се движи безшумно, остави вратата зад себе си отворена и плъзна поглед по полицата с паста за зъби, самобръсначка, сапун и четка за зъби. Тоалетната чантичка беше на пода, той я вдигна и отвори. Когато я обърна надолу, от нея изпадна клечка за зъби, а после и тубичка с гел афтършейв, какъвто никога не използваше. Нищо друго.