Евен изключи видеото, облегна се на масата и се огледа наоколо. Видя телефон, поставен върху пластмасова кутия, и адаптер, по който няколко лампички светеха в червено и само една - в жълто. Телефонът и адаптерът бяха свързани. Една жица отиваше към компютъра до тях.
Вниманието му привлече купчина снимки на плота, той ги вдигна и изпсува високо. Първата беше от Лондон, Нютон Роуд, той седеше на един бордюрен камък и четеше книга. На друга седеше на стълбище с плик в ръка. Трета снимка го показваше да влиза в книжарницата Хермес Трис. Една беше доста тъмна, правена през нощта, отдалеч и през кухненския прозорец на Фин-Ерик. Друга беше от Лондон, със Сюзан Стенли се бяха прегърнали интимно и се целуваха. Тя се бе вдигнала на пръсти и го държеше за врата. Когато си тръгнах, помисли си той, когато се видяхме за последно. Една беше от ресторанта, където двамата хапнаха, тя бе сложила ръка върху неговата, искаше да го защити, гледаше го с поглед, който му се стори... не знаеше, любещ? Онемял, той загледа очите й, милата ръка, себе си, седнал с телефона и огорчено изражение. Изведнъж си спомни проблясването в ресторанта, чувството като от светкавица, спомни си мъжа на съседната маса, говорещ по телефона си. Миризмата на кисела пот. Мъжът имаше мустаци и беше французин, същият, когото и Май бе срещнала. Той изстена и бързо заразлиства купчината. Не се изненада, като видя себе си в Париж, в метрото, заедно с Бонжов в ресторанта, на излизане от хотела. Не се изненада и като видя някои от последните дни в Осло, пощата на Вика, където бе приклекнал до кутията. Той захвърли снимките, взе един нож от масата и го заби яростно в една от тях. Бяха следили него, Май и Стиг месеци наред, бяха планирали всичко доста време предварително. Знаеха какво правят, стъпка по стъпка, знаеха каква щеше да бъде реакцията му при смъртта на Май и го бяха оставили да бяга по пистата с препятствия, която те му бяха приготвили.
Едва успяваше да пълни дробовете си с въздух, толкова беше отчаян и бесен. Огледа се с див поглед и откри две неща едновременно.
Под плота имаше чифт големи черни ботуши, все още със засъхнала кал по върховете. 45-и номер, предположи Евен, без да има сили да провери. До тях имаше торбичка с кафяви фасове. Пурети.
Върху плота бе оставен плик с френски марки и името на Май-Брит, онзи, който му откраднаха в пощата. Той го отвори и извади единични листи. Върху най-горния пишеше Четвърта тайна - Невидимите братя.
Евен разлисти и зачете.
Глава 84
Четвърта тайна
„Невидимите братя“
Неизвестно място, Лондон, 6 декември, година 1692
Нютон пооправи робата и качулката се намести. Трябваше да покрива лицето си възможно най-добре, без да скрива цялата гледка. Чувстваше се зле, както винаги в закрития свят, създаден от качулката, но същевременно анонимността, ритуалите и тайните сведения, които приемаше, без да знае от кого и без да може да ги предаде на други, всичко това докосваше някаква нишка у него и той очакваше всяка нова среща с вълнение и любопитство.
На вратата се почука три пъти и Нютон се погледна за последен път в огледалото, преди да отвори. Навън вратите се отваряха от двете страни на коридора и се показваха закачулени силуети, които оставаха да чакат мълчаливо. Някъде в къщата прозвуча мощен гонг. Спокойно, един след друг, те поеха през коридорите към стълбището. Нютон знаеше, че от други кътчета на къщата други невидими братя също прииждат към голямата зала на ордена в подземието. Едни, които той познаваше само по имената им в ордена, други, които познаваха него само с неговото име: Йехова Санктус Унус.
Заслизаха по стълбите, а мантиите плющяха по стъпалата. Прекосиха осветени с факли коридори, стигнаха голямата дъбова врата и минаха под розата, за да влязат в залата, където трябваше да си остане всичко казано.
Беше член вече седемнайсет години. За това време столът му се бе преместил от дъното на залата и сега стоеше някъде след средата, по-близо до главата на ордена върху неговата платформа. През тези седемнайсет години гласът на главата се бе променил. Беше станал по-мрачен и добил самоличността на мистър Ф, единственият в залата, който знаеше кой се крие зад кодовото му име. И единственият в залата, чиято самоличност в реалния свят бе известна на Нютон.