Нютон го избута настрана и излезе в коридора. Спря се, остана така за миг и заговори с обърнат гръб.
- Е, добре, записана е. Но аз ще подсигуря тайната си. -Той извърна леко глава. - Ще я скрия така, че никога да не я намерите. А откриете ли я... - Светлината на факела заигра по ясно очертания профил, сякаш през коридора бе преминал студен повей на вятъра и над челото му се надвесиха дяволски сенки. - ... ако я откриете, ще съжалявате десеторно. Който се докопа до формулата ми неправомерно, ще бъде проклет за вечни времена. - Той се извърна изцяло към главата на ордена и го погледна право в очите. - Ти знаеш за способностите ми, Езекиил, и ти би трябвало да се страхуваш от тях. - Нютон се поклони леко за сбогом и си тръгна.
Евем вдигна рязко глава и погледна към стълбището. Дали подът горе не изскърца? Ослуша се напрегнато. Не, беше тихо. Сигурно беше вятърът.
Проклятие. Нютон и окултни сили? Май трябва да си го бе измислила. Макар че случките от последно време...
Текстът на Май изпълваше главата му, докато се оглеждаше из стаята. Изведнъж откри неща, които по-рано не бе забелязал. Изсъхналата роза над вратата към стълбището, мантията с качулка, окачена на закачалка до тезгяха с инструменти, малък, сребърен плакет над монитора на компютъра. Приближи се и прочете: Обичан баща, предан брат, верен учител, лоялен приятел. Около текста имаше лоза, която се събираше най-отгоре около кръст, а най-отдолу - около пеликан. Под пеликана пишеше F.I.
- Fraternitatis Invisibilis - смънка Евен и чу едното стъпало да изскърцва. Извърна се бавно и видя на стълбите очертанията на човешка фигура.
- Разбрал си, че съм аз?
Наблюдаваха се изпитателно, почти както при първата им среща.
- Разбрах, че си ти - каза най-накрая. - Най-сетне го разбрах.
Намеси се и друг глас. Говореше английски със силен френски акцент:
- Запази спокойствие, взехме сина ти, Стиг...
Глава 85
Париж
- В Париж ли си? - Гласът на Симон Латур звучеше изненадано. На Май-Брит й се искаше да му каже „знаеш“. - На път съм, пристигам след един час. В същия хотел ли си отседнала?
Чувстваше се отпаднала, сякаш някакъв грип бе изсмукал всичките сили от тялото й. Чувстваше се така от обаждането в Осло преди два дни.
- Да, същия.
Симон Латур каза довиждане и затвори.
Отпусна се в леглото и погледна нагоре към тавана. Позвъняването на мобилния й телефон дойде в понеделник, мъжът говореше на френски - същият, който й се бе обадил в Париж преди повече от седмица, онзи, който я бе заплашил. Сега каза, че знаел къде живее. Къде бяха децата. Осло. Норвегия. Назова името на улицата и номера. Трябваше да отиде в Париж с листите. Тази седмица. Каза името на хотела, онзи в Монмартър. Знаеше, че бе отсядала там. Всичко знаеше. После затвори.
Париж. Листите.
Листите. Децата. Изборът беше прост. Нямаше избор.
Сега беше тук. Беше сряда. Чакаше да й се обади.
Симон Латур почука на вратата и се изтърси непоканен. Седна на стола и я погледна с ококорени очи.
- В невидимото братство има и жена - каза й направо.
Май-Брит го изгледа. Дрехите му бяха намачкани, сякаш беше спал с тях, косата му беше мазна и твърде дълга, очите - червени от умора. Изглеждаше леко луд.
- Не разбираш ли! Това, че е жена, е нещо ново и изключително. И точно тя е съставила плановете. Тя е вторият по ранг брат в скандинавския отдел.
- Бих искала да си почина - отвърна Май-Брит и отново си легна. - Боли ме глава. Може ли да ме оставиш сама?
Симон Латур си пое дълбоко дъх и издиша бавно.
- Извинявай. Ще започна отначало, още не съм ти разказал всичко. Случва се понякога, когато работя твърде много, забравям какво знаят и не знаят другите. Така, разбираш ли: невидимото братство се интересува от теб, от нещо, което си намерила. Не знам какво е и не искам да знам. Но тази жена е съставила плановете. - Той се изправи и я погледна угрижено. - Ако бях на твое място, щях да внимавам. С тях шега не бива. - Погледна часовника си. - Имам уговорка с нов информатор след час, ти ще дойдеш ли?
Глава 86
- Заблуди ни, като махна GPS-a. - Каза го, като че ли за да сложи французина зад себе си на място, да посочи косвено, че се бе държал неучтиво със заплахата си.
Евен се взираше в нея. Опитваше се да се успокои, трябваше да задава правилните въпроси.
- Къде е Стиг? Кога го взехте?
Кити пристъпи на светло. Имаше нещо тъжно в зелените очи.
- Като. се връщаше от бавачката. Вече разбрахме, че си татко.
Евен усети как го обля спокойствие. Тя лъжеше. И двамата лъжеха. Нямаха представа къде е Стиг. Играта можеше да продължи по плана.