- Защо? - попита със сподавен глас. - Защо трябваше тя да умре?
Кити стоеше под лампата. Косата й пламтеше като погребална клада, а зелените очи срещнаха неговите, държаха го с интензивност, която се усещаше като физическа.
- Не трябваше да става така, не биваше да умира. Случи се без аз... - Тя замълча, понеже образът зад нея се показа от сянката при стълбището, висок тип с мустаци. Мъжът от ресторанта в Лондон. Мъжът от снимката на Май в хотела. Стоеше спокойно, насочил пистолет към корема на Евен.
- Кой я забърка в тази лудост? - Гласът му беше дрезгав.
- Това... - Тя хвърли бърз поглед към французина, сякаш усещаше, че трябва да внимава какво говори. - Столетия наред се знае за съществуването на Нютоновата формула, но никой не е успявал да я намери. Поколения наред много от нашите братя са преглеждали оставените от него ръкописи, голяма част от които станаха достъпни едва през 50-те, търсиха следи, както в текстовете, така и на други места, но без успех.
Предложих на главата на ордена да накараме някоя жена да търси, за предпочитане без предубеждения, някоя девица, така да се каже, и изборът падна върху Май- Брит Фосен. - Кити се усмихна печално. - Има нещо у нас, жените, по-чувствителни сме, имаме повече, как да кажа... финес. Ако някой можеше да намери формулата, това беше Май-Брит.
- Но вие я отведохте... Тя умря, по дяволите! Ти я уби!
- Не знаех... - прошепна Кити и поклати глава безпомощно. Очите й бяха влажни, когато се взря в Евен, сякаш молеше за прошка. Покашля се и повиши тон. - Смятахме, че за да те насочим към формулата и да те накараме да дешифрираш кода, трябваше да заложим на отдадеността ти, да бъдеш... devoted, тази дума използваха. Нуждаехме се от експертните ти познания по математика и кодове. „Нуждаем се от гений, за да дешифрира гения“, както се изрази главата на ордена.
Изведнъж налудничавият контекст се изясни на Евен.
Искаш да кажеш...?! Знаехте ли още от самото начало, че Май ще умре, ако намери формулата..., че това е бил начинът да подмамите мен да дешифрирам кода? Вие не сте наред, побъркани сте!
- Аз не знаех. Те може и да са, сега като се замисля. Във всеки случай: Когато Май-Брит предпочете да не те замесва в книгата за Нютон, тя подписа смъртната си присъда. Мислехме си, че ще се свърже с теб, ще потърси експертното ти мнение, но това така и не се случи и тогава... явно са променили плановете. - Кити направи няколко крачки напред и вече ги делеше само работният плот. Отново потърси погледа му. - Не подценявай братството, Евен. Може би всеки от нас си има собствена мярка за лудост, но планът им не беше безумен. Неморален и осъдителен, да, но не и налудничав. Всичко вървеше според предвижанията, поне докато узнахме, че Май-Брит бе укрила работата си от нас и че тя бе попаднала в твои ръце.
- Та тя ти беше приятелка, по дяволите, бяхте като сестри, пораснали сте заедно...
- Бяхме като сестри, вярно е. - Кити го погледна сериозно. - Само че се променихме, раздалечихме се, знаеш го, и ти много й повлия за това. Някой може би ще каже, че ти я поквари, накара я да забрави Бога и вярата си, както знам, че твърди сестра й. Аз не бих се изказала толкова рязко, но ако ще разпределяш вината, не бива да забравяш и себе си. Миналото ти не е... - Той я видя как опря ръце на плота и погледна пръстите си, които се разпериха по масата като лъчовете на координатна система, вдигна глава и го погледна скръбно. - Знам, че си минал през много трудности,.. .че си имаш своите обяснения защо нещата се развиха така. Мисля, че те разбирам и искам... - Хвърли бърз поглед към французина и сниши глас. - Бих искала да ти помогна. Наистина те харесвам, Евен. - Пръстите се събраха, сключиха се. - Прав си, случиха се ужасни неща, чието развитие не биваше да достига подобни измерения, но... налага се да продължим от тази точка. - Пое си дъх и пак хвърли поглед през рамо, преди да продължи: - Надявам се, че ще прозреш възможностите си и ще направиш правилния избор. Нуждаем се от човек като теб и можем да оценим работата ти.
Евен не отговори, но плъзна предпазливо крак назад.
Кити погледна към масата.
- Виждам, че си намерил плика. Е, да, проследихме те до пощата, Пиер отвлече вниманието ти. - Тя се усмихна слабо, сякаш споделяха съзаклятническа шега. - Лесен си за разсейване, чувствителен си. Това ми харесва, Евен. Хубава двойка сме. - Ръката се придвижи към плика. - Прочете ли съдържанието? Всичко? И кода?
Евен се взираше в нея, без да отговори.
Усмивката й застина в гримаса и тя пъхна ръка в плика.