- Няма нужда да отговаряш. Просто го погледни. - Извади половин лист A4 и му го подаде над масата. Той не помръдна. - Добре де, добре - промърмори тя по-скоро на себе си. Остана с протегната ръка, задържа листа така, че да може да го прочете. Буквите бяха големи и ясни:
UNUFNJPERLQR ISPNJISFR TR AMSIBR KMNIBNKNSASCON
- Както виждаш, това е код, от онези, които се нуждаят от кодова дума, отключваща дума. Май се казват заместителни шифри. Това е твоят свят, Евен, ти си експертът тук. Нуждаем се от теб, за да открием думата. Кажи какво искаш в замяна.
Евен избягваше да гледа бележката. Последният код. Онзи, към който сочеха всички следи на Май. Код, който беше само между тях - нея и него. Код, който препречваше пътя на врага към целта.
- Как накара Один Йелм да избере книга за Нютон?
Кити се стъписа и вдигна ръце пред себе си:
- Окей, няма проблем. Можем да оставим кода за по- късно. Имаме време. Один, питаш. Ами... - Огледа се отчаяно, сякаш се срамуваше да мисли за това. - Беше толкова лесно... Той се влюби в мен безумно. Всичко, което казвах, за него беше заповед. Една вечер, когато се напихме, по-скоро той, говорихме за Нютон и аз предложих да накара Май-Брит да напише книга за тайните му страни. На следващия ден помнеше само идеята, смяташе, че е негова. - Тя се усмихна иронично. - Типично за мъжете. През есента го посетих на няколко пъти в издателството, вечер, когато знаех, че е сам, обикалях наоколо и си намирах занимания, докато го чаках да свърши работа. Така му се струваше. Аз обаче се промъквах в кабинета на Май-Брит, за да видя докъде е стигнала. Намерих малко нови неща сред книжата й и разбрах, че върви бавно. Това ме разтревожи. - Тя посочи през рамо. - Пиер обаче разказа, че все пак напредвала, макар да не изглеждаше така. Той я следеше зорко, на периоди й беше като сянка и казваше, че пазела работата си в чантата. Предпочетохме да не я безпокоим, ровейки из нещата й, а да й се доверим.
Докато Кити говореше, Евен отново се изтегли назад, незабелязано. Изведнъж телефонът избръмча тихо и тримата се втренчиха за няколко секунди в сивия апарат до компютъра. Още едно око на адаптера светна в червено. Ръката на Кити се бе насочила към задния джоб, когато зазвуча цифрова мелодия. Тя погледна екрана на телефона си, сбърчи чело за миг, изключи го и го върна в задния джоб. Последвалата тишина бе проточена и мъчителна, сякаш лектор бе изпуснал нишката. Евен усещаше устата си суха, а също и цялото си тяло.
- Как разбра, че съм аз? - Кити го изгледа така, сякаш в очите й бяха влезли песъчинки.
Евен въздъхна дълбоко, махна с ръце, за да отклони вниманието от стъпките си и най-после усети работния плот зад гърба си.
- Май ми го разказа. Дневниците й показваха, че е открила формулата на Нютон в Париж преди около месец. Ти каза, че ти дала плика през ноември - преди пет месеца. Просто уравнение, което не излизаше.
Той замълча за миг.
- Но дори и невъзможните уравнения водят до заключение, Кити. Ти сама си напълнила със съдържание плика, който ми даде - с копирани листи, намерени в кабинета на Май, за да събудиш интереса ми. Написала си и името на книжарницата в Лондон, за да намеря формулата. Само ти може да си била. Но за да бъда напълно сигурен, позвъних в спортното училище. Научих, че си била на курс в Лондон преди три седмици и освен това разбрах, че си имала часове преди обед. Не знаеха нищо за пътешествието до Южна Африка.
- Обаче кодовете бяха хитри, не мислиш ли? - Кити го погледна така, сякаш се надяваше да получи похвала. - Спомням си, че бяхте ужасно дразнещи с тези глупави кодови названия, Новембър Оушън и т.н. - Тя смръщи чело и го погледна искрено. - Всъщност ми олекна, когато Май-Брит се изнесе оттук. Наистина започвахте да ми втръсвате.
Евен положи ръце на ръба на плота зад себе си. Опита се да изглежда спокоен, преди да попита. Това беше важно. Това беше ядрото.
- Пиер е бил в стаята на Май, нали? Той е издълбал името ти в картата петица купа.
- Да. - Тя се взираше в точка зад него, далеч назад, в друг свят. Юмруците й бяха свити. - Да, бил е там. По- късно го разбрах. Но не такъв беше планът... Той ми се обади да каже, че е извършила самоубийство, че се е промъкнал в стаята й. Прощалното й писмо било на масата и той ми изпрати снимка, за да мога да прочета текста. Трябваше да се уверим, че не съдържа нищо разобличаващо. Беше... е, беше написала думата „сърце“ пет пъти и използвала тази странна дума „умалител“... - Погледът й намери Евен. - Умалител. Реших, че думата е написана за теб, математически термин. За да разбере Фин-Ерик, че писмото е било и до теб. Казах го на Пиер. Той ми разказа, че до писмото имало пасианс и петица купа била на масата. Затова съставихме план. Той щеше да те отведе в Лондон, за да получиш ключа за формулата. Пиер я е намерил сред нещата на Май-Брит в хотела. Така каза.