- Но знаеш, че не е било така - отвърна Евен с нисък глас. - Знаеш, че е излъгал. Бил е там, докато е писала, диктувал е писмото й...
Тя не издържаше на погледа му, извърна очи и се помести неспокойно.
- Да, сега го знам. - Неволно бе застанала между Евен и пистолета на Пиер. Евен помръдна дясната си ръка зад гърба си.
Мъжът с мустаците пристъпи малко встрани, за да си осигури свободно пространство за стрелба. Пистолетът сочеше косо между тях, отпуснато и професионално. Евен погледна кафявата одежда в ъгъла.
- Как си се намъкнала в братство само за мъже? Да не си се скрила в мантията и да си говорила с дълбок глас?
Кити хвърли поглед към ъгъла.
- Не. Баща ми беше глава на ордена в Скандинавия в продължение на осемнайсет години и промени правилата. - Тя сви рамене. - Когато амбициозните мъже не се сдобиват със синове, трябва да променят правилата. Член съм на братството вече тринайсет години. Баща ми отрано кроеше големи планове за мен, възпитал ме е с идеята с времето да поема неговата титла.
- Значи баща ти е давал заповедите?
- Не, не! Той се пенсионира. Вярно е това, което ти разказах, болен е, вече втора година е прикован на легло с парализиран гръб. На времето обаче той купи тази къща, за да я реорганизирам в база. - Тя замълча. Пиер бе направил крачка напред и й прошепна нещо. Тя кимна и Затърси с поглед кода на масата.
- Защо е трябвало да й давате кокаин, защо ви е било да го криете в багажа й? Наистина ли беше необходимо да я унижавате така?
Кити го погледна с недоумение.
- Какво искаш да кажеш? ... Кокаин? - Извърна се към Пиер и каза нещо на тих френски. Мъжът отговори, без да изпуска Евен от очи.
- Питай го и за кокаина в моя багаж.
Кити извърна към него бледото си лице.
- Не е използвала... Пиер казва, че не го е поела, само малко по носа. - Ръката й се повдигна, сякаш искаше да
покаже нещо на Евен, но промени решението си и падна тежко на масата. - Полицията си има стотици самоубийства със замесени наркотици, така че... и същевременно ти... - Тя млъкна рязко, сякаш гласът му най-сетне беше достигнал до мозъка й и бе разбрала. - Какво каза! Твоя багаж?!
- Да. Когато бях в Париж, намерих пликче с кокаин, скрито в един чорап.
Очите й се ококориха и за миг заприлича на малко дете, погледна Пиер, който изръмжа в кратък отговор.
- Не е било кокаин, а... - пошепна нещо на Пиер, преди да погледне Евен. - Било е картофено брашно.
- Картофено брашно! ! !
- Да - в ъгълчето на устата й се прокрадна нотка на усмивка, но се скри в сенките. - Пиер е искал да се подсигури, че ще се почувстваш достатъчно провокиран да започнеш разследване.
Мъжът с мустаците пак каза нещо, раздразнено.
- Qu’il se décide.
Посочи към Евен с пистолета.
- Ти си свързала телефона, за да може всяко обаждане да се изпраща по сателит до мобилния ти телефон. Затова звучеше като от Южна Африка. - Той извърна глава, насочи цялото си внимание към телефона. Зад гърба си напипа ножа, забит в плота.
Кити хвърли бегъл поглед към телефона, преди да насочи цялото си внимание отново към него.
- Съжалявам, Евен, но Пиер казва, че трябва да вземеш решение.
Докато говореше, той освободи ножа предпазливо и го допря до ръката си по дължина.
- Помогни ми да се измъкна от това тресавище. Помогни ми да разгадая кода на Май-Брит. Тя ни измами и скри няколко страници от формулата, преди да се застреля. Трябва да намерим липсващите листи, иначе и двамата, и ти, и аз, ще бъдем убити. - Каза го с беззвучен глас, като в погребална реч. Евен хвърли бърз поглед към стълбището.
Изчисляване на траекторията на куршум. На ротацията на нож. Действие, отнемащо една стотна част от секундата. Евен хвърли скрит поглед към стълбището, бърз, но достатъчно явен, за да го забележи Пиер. Французинът се остави да бъде разсеян, остави се да отвлекат вниманието му, за да не попадне в клопка и това бе достатъчно. Ръката замахна, ножът се завъртя според изчисленията един път и половина около собствения си равновесен център и се вряза в гърлото му с такава сила, че острието потъна до дръжката. Мъжът с мустака се олюля назад, пръстът натисна диво спусъка, компютърът експлодира във водопад от стъкло и Евен се хвърли на пода, преди нов куршум да улучи стената зад него. Едната полица се разцепи и падна с трясък. Кити пропълзя под масата с бясна скорост, за да се прикрие. Мъжът падна назад и един последен куршум излетя към тавана, една лампа проблесна и угасна.
Пиер лежеше по гръб с широко отворени очи, единият му крак се размърда в спазъм за кратък миг и падна настрана. Мъжът издаде звук, подобен на стар локомотив, изпускащ пара. Погледът застина. Настъпи тишина.