Кити се размърда предпазливо. Погледна Евен.
- О, Боже! Благодаря. - Пропълзя до него и го хвана за ръката. Евен се изправи на крака, а тя наведе глава, за да не се удари в масата и го последва бавно. - Спаси живота ми.
- Спасих моя живот. - Отвърна Евен. Беше се вкопчил конвулсивно в ръба на масата, сякаш се страхуваше да не падне. Погледът му не се откъсваше от мъртвия на пода.
Кити кимна изненадано.
- Да, да, разбира се. Твоя живот... Може би аз сама спасих...
Евен издиша тежко.
- Ти никого не си спасила. Нито мен, нито Сюзан Стенли, нито Стиг. Нито Май.
- Какво... искаш да кажеш?
Евен се насили да премести погледа си и се втренчи в нея.
- Казвам само, че си затънала във вина чак до кървавочервената си коса. Макар да си разбирала, че братството те мами, че не ти е разказало целия ужасяващ план, ти не си слязла от влака, продължила си. Ти...
- Беше невъзможно - прекъсна го тя раздразнено. - Не знаеш какво е: напуснеш ли братството, мъртъв си, а аз не можех... разбираш, баща ми... обещах му да продължа делото му, исках да се гордее с мен. Не можех да го предам, щеше да умре, ако чуеше, че аз...
Евен сви юмрук и изрева:
- Значи всичко това трябваше да бъде забравено, а братята да си продължат!? Нямаш ли морал, Кити? Ти или Пиер сте убили Сюзан, убили сте една напълно невинна жена, понеже сте се страхували да не отвлече вниманието ми от теб. Това май е била единствената причина. Измисли нещо друго, ако можеш! Кажи, Кити! Кажи!
Кити не можеше да промълви и дума. Той се успокои и сниши глас.
- Било е важно да поддържаш близък контакт с мен, за да знаете възможно най-много за напредъка ми. Човек казва толкова много в леглото, издава тайни и...
- Не! Не беше така. Влюбих се в теб, Евен. Кълна се в Библията...
Евен посочи под масата.
- Събирала си фасове от Один Йелм, за да обвинят него за убийството на Сюзан. Сигурно си купила и ботушите с подходящия размер.
- Но не знаех, че ще ги използват за това. Не знаех, кълна се. Пиер...
- Казала си му, че имам син.
Тя се втренчи ококорено в него, устата й се раздвижи, но не издаде звук.
- Когато си му го казала, си знаела, че това може да се окаже смъртоносно за Стиг или за мен. Смърт на дете, Кити.
Тя се олюля назад, сякаш я бе ударил с думите си, погледът й се рееше без цел и Кити издиша тежко. Евен сви юмруци, застана пред нея разкрачен и и заплашителен.
- Ти не си поела отговорност, Кити. Май отне живота си, за да спаси Лине и Стиг. Тя пое отговорност. Когато ти разказах как стоят нещата, си разбрала, че вината е твоя. Знаела си и че тежестта на вината ти може да се увеличи, че рискуваш още хора да умрат. И въпреки това не си посмяла да си поемеш последиците, не си посмяла да разкриеш убийците на приятелката си от детството. Не си имала смелостта да кажеш стига, да заявиш, че това е безумие, че е против човешките закони и норми, против Библията, в която ти самата и тези братя претендирате, че вярвате. Ти не си имала смелостта да постъпиш като Май, да жертваш собствения си живот, за да спасиш чуждия. Ти си избрала да приемеш, че баща ти и едно невидимо братство могат да създават правила, един вид нов морал, важащ само за вас. - Евен поклати глава. - Само че така не може. - Изведнъж си пое дълбоко дъх, гърдите му се повдигнаха, преди бавно да го процеди между обтегнатите си устни. - А аз си мислех, че аз не притежавам морал.
Кити се взираше в него, сякаш бе произнесъл смъртна присъда. Изведнъж се завъртя, за да си тръгне. Евен се втурна покрай масата и застана между нея и стълбите. Тя се спря уплашена, колебаеше се.
- Какво искаш... да ме убиеш ли?
Той изпита тъга, поклати бавно глава.
- Не, точно така, ти не удряш жени. - Изглеждаше облекчена, сякаш й беше казал, че може да си ходи. Тя вдигна брадичка, втренчи се в него като за последно сбогом.
- Това не означава, че можеш да си вървиш. - Евен препречи пътя.
Тя го зяпаше странно.
- Да не искаш да се обадиш в полицията? Точно ти!
- Не. Те не могат да докажат нищо. Истината за Май... не може да бъде доказана. Полицията знае, че се е застреляла пред двайсет свидетели. Никога няма да научи останалото. - Евен пъхна ръка в джоба си, напипа нещо голямо, което не успя да извади. - Затова ще те осъди единственият, видял всичко това, единственият, който може да те съди справедливо.
- Единственият, който може...?- Погледът й беше учуден и зелен, лицето й бе застинало в смутена усмивка, сякаш й бе разказал виц и не беше сигурна дали го разбира. Над зелените очи се спусна черна сянка на отчаяние и изведнъж дойде атаката, светкавична и силна. Кити се стрелна напред, изби свободната му ръка, а дясното й коляно се стрелна към слабините му с голяма сила.