- Няма да те давя - каза й, помогна й да се изправи и изчетка пясъка от панталона й, сякаш това щеше да й помогне да се успокои. Подкрепяше я, докато се връщаха при лодката.
- Мога да изкрещя за помощ! - заплаши го тя с последна искра на боен дух, когато той я притисна на задната седалка.
- Да - отвърна Евен. - А аз мога да запуша устата ти. Но не мисля, че тази нощ има хора навън, пък и живееш доста самотно тук. Освен това... - той бутна лодката, скочи вътре и грабна веслата - .. .не мисля, че е в твой интерес да намесваш и други, ако не е необходимо.
- Необходимо ли е...? - гласът беше тънък, чуплив, сякаш можеше да се строши от отговора и да изчезне завинаги.
Той загреба със сила.
- Само ти знаеш - отвърна. - Ти единствена знаеш какво одобрява твоят бог. Той не е мой, така че не мога да знам...
- Моят бог, какво искаш да кажеш! - извика тя и понечи да го ритне. Той остави веслата, извади лейкопласта и го намота около глезените й. Когато седна отново, не беше сигурен в посоката, лодката се беше поизвъртяла и понесла напред. Стори му се, че видя светлина някъде зад тях, направи избор и потопи веслата.
- Божичко, фиорда ли ще прекосяваш? Това са няколко километра! - Извика тя истерично, но млъкна, понеже той не реагира. Петдесет метра, мислеше си Евен, трябва да стигат. Кити бе навела глава, тялото й се клатеше напред-назад. Започна да нарежда трескаво, загледана в краката си.
- Не искам да умра, Евен, не ме оставяй да умра. - Изгледа го с див поглед. - Не исках да стане така, чуваш ли, не исках. Моят план беше добър, сигурен, щеше да ми осигури... Ти не искаш ли да живееш? Да живееш добре, Евен!? Чуй ме! Два милиона... евро... можем да ги разделим, не, вземи ги всичките... всичките... а може да получиш и вечен живот, ако формулата действа, а тя действа, човек никога не знае, понеже Нютон е бил магьосник, свръхчовек, ти ли не знаеш, Евен, ако някой би могъл да намери формулата за вечен живот, трябва да е той, нали, Евен, нали, скъпи. - Бръщолевеше като луда. - Това мога да ти предложа, Евен, да избегнеш смъртта, да забогатееш, да станеш милионер... можеш да видиш как детето ти расте и има деца, да видиш децата на внуците си... помисли за Стиг, ще можеш да му дадеш всичко, пари, вечен живот. - Гласът се засили. - Евен, чуй ме. Евен! Това е еликсирът на живота, не разбираш ли!? Може да дейст- ва\ - Писъкът изпи последните й сили и тя рухна, зашепна едва доловимо и замълча.
Той стана, без да я погледне, огледа се наоколо, вдигна едното весло и го метна далеч в морето. Някъде в нощта се чу плясък. Тя се втренчи в него онемяла.
- Но Евен, какво... !
Той взе и второто весло, без да я погледне, и го метна в мрака. Застана разкрачен в лодката, премести малко
центъра на тежестта си, за да запази равновесие, докато опипваше колана в опит да освободи брадвата.
- Но ти каза... - изстена тя, когато Евен вдигна брадвата с две ръце, готов да я забие. Изпищя заедно с удара. В дървото се образува малка дупка. Той удари пак. И още веднъж. Водата започна да се процежда вътре.
- Ти си луд! Искаш да ни удавиш ли!? - Тя се опита да се изправи на крака, той удари още веднъж и я бутна обратно на пейката.
- Стой. - Седна на средната седалка точно пред нея и улови погледа и. - Аз не мога да те съдя, Кити, знаеш. Как може човек, току-що убил някого, да съди друг за същото.
- Погледна я отчаяно. - Как може човек, който носи злото в себе си, който е ударил жена и я е изпратил на милиметър от смъртта, как мога аз да бъда съдник?
- Но тя не е умряла, Евен - прошепна Кити. - Нали?
- Можеше... можеше... - Когато я погледна, в очите му се четеше болка. - Аз и ти, Кити, нарушихме закона, светския и религиозния. Не можем да продължаваме да се делим от... - той замахна с ръка към мрака. - Време е да ни преценят и осъдят. Да се пречистим. - Погледна водата, която вече стигаше до коленете им. - Наказанието...?
- Погледът му беше спокоен, когато я погледна в очите.
- Ще оставя твоя бог да определи наказанието, да реши дали ще живееш, или не. Той единствен може да те съди справедливо. Той познава мислите и тайните ти. Знае как са разпределени тежестите - доброто, претеглено срещу лошото. Ти самата го каза. Той те съди. Ако оживееш, нямаш вина.
Кити го гледаше онемяла, Евен се загледа в мрака.
- Гледай на това като на катарзис.
- Но аз... - замълча. Водата облизваше краката им. Беше ледено студена.
Евен кимна, сякаш я бе разбрал.
- Аз не вярвам в Бог, нито в твоя, нито в нечий друг. Аз оставям вероятността, физическите закони... - усети пръстите си безчувствени - борбата между топлината и