Выбрать главу

студа да ме съди. - Вдигна глава и се огледа. - До брега има петдесет метра.

С бърз удар на брадвата Преряза лейкопласта на краката й, обърна я и Преряза този около китките. После запрати брадвата далеч във водата. Разкопча колана си и също го хвърли. Краката и ходилата му бяха безчувствени. Погледнаха се, тя направи гримаса, сякаш искаше да каже нещо.

Той стана, без да я изчака, остана така за миг и падна назад през ръба на лодката. Студът го задушаваше, погледна нагоре към небето и потърси звезди между облаците, Голямата мечка, Северната звезда. Лодката избълбука и големи мехури напукаха водната повърхност, когато потъна. Последното, което видя от Кити, преди лодката да потъне, бе как все още седеше на мястото си. Изправена. Сякаш най-сетне бе направила своя избор.

Мускулите му се вцепеняваха. Изрита обувките си и заплува с всички сили към това, което мислеше за суша.

Епилог

Мъжът пъхна сивия билет в процепа и получи достъп до Зала С.

Зададе въпроса си на гишето.

Библиотекарката в отдел Наука и техника на Националната библиотека на Франция посочи и обясни, че Нютоновата Principia била на етажерката над стълбището, вляво. Заигра се за миг с клавиатурата и погледна екрана. Да, имаха я в два екземпляра, на английски и факсимиле с почерка на Нютон, значи на латински.

- Факсимилето, моля - каза мъжът.

Тя му написа на едно листче +509.030 92 NEWT i l и обясни, че там ще намери книгата.

Мъжът се усмихна дружелюбно и благодари на френски. Говореше с ясен акцент. Библиотекарката го загледа как спокойно прекоси пода, изкачи стълбите и влезе в литературния свят на науката. За втори път в рамките на кратък период от време някой питаше за тази книга, помисли си тя. Иначе за учените Principia сякаш бе една от книгите, за чието съществуване знаеха всички, но никой не я четеше. Точно каквато беше „Одисей“ на Джеймс Джойс за читателите на художествена литература.

Мъжът застана без колебание пред точната етажерка, почеса се по брадата сякаш не беше свикнал, а очите му затърсиха сред заглавията. Ето. Предварителни ръкописи на Principia 1687 от Исак Нютон, 1684-1685 Факсимиле от оригинала на ръкописа. Книгата беше голям формат и стоеше на полицата с гърба нагоре. В два екземпляра. Той извади и двата, отнесе ги до най-близката маса и изтегли стола с крак. Седна бавно, като се огледа наоколо. Възрастен мъж, на отсрещната страна на редицата пултове и доста далеч от него, седеше с очила на върха на носа си, погълнат от книга, като постоянно си водеше бележки в тетрадка. Иначе тази секция беше празна.

Ръката отново почеса брадата, преди да се протегне към металния панел и да натисне едно копче, над масата и двете книги се разля мека и приятна светлина. Пръстите му потупваха нервно горното издание, докато се оглеждаше за втори път. На долния етаж видя библиотекарката да говори с клиент. Когато приключи, тя го изгледа и се усмихна бегло, щом срещна неговия поглед. Той седна така, че ръбът на масата застана помежду им и притегли горната книга. Огледа големите букви на заглавието, подвързията и предпазния найлон, обвиващ книгата, големината, дебелината й. Хвърли поглед на полицата с останалите Нютонови книги и към мъжа с книгата, който продължаваше да си води записки.

С бързо движение, сякаш най-сетне бе събрал кураж, той отвори книгата на задните страници - онези белите, празните, от които никой не се интересува. Кръстоса крака, опря тома отгоре им и заразлиства бавно, бял лист по бял лист, мина ги всичките. Изучаваше ги старателно, сякаш можеше да прочете някакъв невидим текст. Откъм полиците зад гърба му дойде жена, той отвори книгата по средата, тя го подмина с усмивка, той й отвърна и я видя да слиза по стълбите. Продължи да разлиства, достигна последния бял лист и затвори книгата. Взе другата. И там прочете белите страници, една по една, без резултат. Нищо нямаше.

Малко объркан, той остави книгата на масата до другата. Наблюдаваше ги, сравняваше, размишляваше. После придърпа първата, наведе гърба напред и надзърна в тесния процеп между книгата и подвързията.

- Ето ги - изсумтя той и се огледа. На етажа беше тихо, всички си гледаха работата, а долу на гишето библиотекарката водеше сериозен разговор с клиент. Внимателно отлепи част от тиксото, което крепеше найлона на мястото му и успя да пъхне два пръста в подвързията. Нежно отделяше тиксото парче по парче, сякаш придържаше крехко

стъкло. С премерени движения, толкова бавно, че посред движението изведнъж се почувства комично и го досмеша, той извади два листа от скривалището им и ги остави в скута си. Помисли си „Нютон скрит в Нютон“ и пак се засмя. Замисли се за една жена, която бе скрила тук двете страници и бе съставила шифър, за да може той да ги открие. Жена, която вече не бе жива. Беше само в спомените. Прикривайки се с книгата, той сгъна листите веднъж, за да се поберат във вътрешния джоб на якето му, отвори на страница 13 и зачете. Той бе един от малкото на този свят, които разбираха нещо от съдържанието.