го е съчинявала. Теоретично погледнато, за пет години би могла да стане човек с разнебитени нерви и да злоупотребява с хапчета.
Теоретично, да, но това очевидно не беше теория. Ръката му стисна топката чорапи в отчаяние и тъкмо се канеше да я хвърли в отворената чанта, когато се спря. Пръстите се впиха в нея, почувстваха материята. Тук? Разгъна топката и остана с по един чорап във всяка ръка. Единият за малко да се изплъзне от дланта му поради тежестта си, той пъхна ръка вътре и извади малко пликче. Беше пълно с бял прах.
В този момент на вратата се почука.
Глава 13
Лондон
Внезапният пролетен дъжд барабанеше по прозорците и затрудняваше концентрацията. Тя хвърли поглед към библиотекарката в преддверието и я досмеша. Дамата беше тъй авторитетна в цялото си същество и държеше цялата читалня под толкова строг надзор, че Май-Брит не би се изненадала, ако някой неин поглед към дъжда би го накарал да спре на минутата.
Всъщност се чувстваше готова за деня, ала нежеланието да се прибере в хотела прогизнала я караше да чака. Вместо това извади дневника, за да пише.
2 юни 2004, Кралското научно дружество, Лондон - Фин-Ерик, Стиг и малката Лине заминаха за дома, след като прекарахме няколко прекрасни дни в Торки. Вчера и днес седях тук, в архива на Кралското научно дружество. Препоръката от професор Томпсън върши
чудеса, нямам никакви проблеми да получа изследователски достъп до архива, нито до отдела с ръкописи.
Снощи посетих стария си лектор, професор Томпсън живее в Кенсингтън, само на двайсет минути пеша от хотела ми. Все още има назначение в Лондонския университет, но с ограничено работно време след сърдечна операция миналото лято. Главата му си работеше както обикновено и той ми направи страхотно живо описание на Лондон от времето на Нютон.
В момента работя над хронологичен преглед на живота му, какво е правил, кога и къде. Отнема време, но същевременно ми дава поглед над личността на един невероятен човек. Накратко: Не е истина! Понятието „гений“ направо го подценява. Разбирам защо Евен е тъй запленен.
Погледна последното изречение и й се прииска да го задраска, не желаеше да мисли за Евен. Заразлиства трескаво дневника, четеше по малко оттук и оттам; през последните два месеца си бе записала кои книги бе прочела и къде можеше да намери определени фактологични данни. Не беше останало време за нещо повече, за момента имаше твърде много други проекти, които изискваха внимание - неща, които щяха да излизат през есента.
Библиотекарката отиде да затвори последния прозорец, който все още бе открехнат. Това не промени особено нивото на децибелите в стаята, ала вече задушният въздух скоро безспорно щеше да стане по-тежък. Гледката към Дъ Мол, авенюто пред прозорците на Кралското научно дружество, водещо до Бъкингамския дворец, бе редуцирана до непрогледна завеса от водни струи и Май-Брит внезапно си представи как кралица Елизабет и съпругът й, принц Филип, се прибират у дома в открита карета, неотлъчно махащи с ръка, докато фризурите, шапките и разкошното облекло се превръщат във все по-окаяна гледка под тежестта на водата.
Мисълта за кралицата накара Май-Брит да извади те-
стето карти и да започне да реди пасианс. Библиотекарката й хвърли строг поглед, но нямаше как да й забрани това развлечение, макар на матроната очевидно да й се искаше. На писалището имаше предостатъчно място и тя избра Колелото, за което често не й достигаше пространството вкъщи, когато Стиг и малката Лине се занимаваха със своите си неща. Постави една карта в средата на масата и осем други в голям кръг наоколо. Размишляваше как времето като понятие в различните общества се схваща като въртящо се колело, как нещата се повтарят до безкрай. Тя самата виждаше времето като свързано със собствената й преходност, със съзнанието на човека за собствения му край. Нещо, което поставяше миналото в друга перспектива. Схващането за миналото се променяше постоянно; също и заради това гумата на подобно колело винаги се пукаше и джантата продължаваше сама. Като историк човек се стреми да създаде възможно най-убедителната представа за миналото: Така трябва да е било, така трябва да се е случило, за да сме тук днес - с ясното съзнание, че нови разкрития утре могат да обърнат наопаки това, което като историк си твърдял днес. В такъв случай един разказвач на художествени измислици има много по-голяма свобода. Често изпитваше нотка на завист към онези, които можеха да си позволят да си съчиняват, да си затворят очите за някоя историческа несигурност и просто да заявят, че „така е било; аз смея да го твърдя, понеже това не е Истината, а просто договор с читателя, че това е един престорен свят“. Добрият писател, също както и добрият историк, знае, че представата за миналото винаги е повлияна от времето, в което те живеят. Никога не можем да се освободим от настоящето.