Нареди пасианса пет пъти, преди дъждът да спре; така и не се получи.
Глава 14
Евен се взря във вратата с ужас, после погледна към малкото пликче с праха и пак към вратата. Отново се почука, нетърпеливо.
- Момент - извика той и се измъкна в банята. Раздра пликчето трескаво, изсипа съдържанието му в тоалетната чиния и хвърли опаковката след него. Затвори капака и пусна водата, изми си ръцете и пусна водата отново. Отвори капака да провери дали всичко беше отмито, върна се бързо до леглото, хвърли дрехите в чантата и я затвори, преди да отиде до вратата. Открехна я.
- Да? - попита крехкото момиченце, което стоеше на прага и го гледаше.
- Мосю Робер на рецепцията каза, че сте искали да говорите с мен. - Беше застанала с ръка на хълбока, върху синята престилка, с отегчена физиономия.
- Ти ли си Рафаела Лоренцо? Влез, моля. Да, бих искал да поговоря с теб. - Евен отвори вратата широко и пристъпи встрани.
Момичето се поизправи и погледна стаята несигурно.
- Не ни разрешават... - отвърна и го изгледа.
- Искам само да поговорим. Може да оставим вратата отворена. - Евен влезе и посочи фотьойла. - Заповядай.
Тя се колебаеше на вратата, приближи се бавно, седна и придърпа престилката в опит да прикрие коленете си. Осемнайсет-деветнайсет години, помисли си Евен и седна на писалището.
- Преди колко време разтреби стаята ми?
Тя погледна часовника на телевизора и отвърна:
- Един час.
- Тук е станало хубаво - каза Евен с дружелюбен глас. - Вършиш добра работа.
Момичето кимна, сякаш беше напълно естествено гостът да е доволен.
- В стаята имаше ли някой друг, докато ти разчистваше?
Момичето хвърли уплашен поглед към вратата, сведе
очи към килима и отвърна отрицателно.
Евен погледна ръцете си, разтвори длани и ги сложи на коленете си. Болеше го корем.
- Била си на работа в деня, когато норвежка е извършила самоубийство. Застреляла се е долу при Сена. Спомняш ли си? Преди седмица. Била е в съседната стая.
Момичето кимна, без да вдига очи.
- Разговаряла си за това с полицията, нали?
Момичето кимна отново.
- Как изглеждаше стаята, след като я е напуснала? - Момичето го изгледа с недоумение. - Искам да кажа, къде стоеше куфарът й, къде бяха дрехите, тоалетната чантичка?
Рафаела Лоренцо облиза предпазливо устни с малкото си остро езиче и обясни, че куфарът бил на скамейката, където сега стояла чантата на мосю, а дрехите били вътре. Тоалетната чантичка трябва да е била в банята. Погледна го въпросително.
- Друго? Лежала ли е в леглото през деня? Застреляла се е привечер, нали?
Момичето сви Кльощавите си рамене и измънка нещо.
- Извинявай, какво каза?
- Може би е седяла на леглото. Не е лежала, мисля. Да, може би. Не знам. Но е седяла на писалището, там бяха картите, писмото и химикалката.
- Карти? Какви карти?
Момичето махна с ръка, сякаш въпросът го бе обезсърчил.
- Карти. Карти за игра.
- Играла ли е с някого или е редила пасианс, как бяха разположени?
Тя поклати глава и го изгледа в недоумение.
- Не знам, просто си бяха там.
- Някой посещавал ли я е през деня?
Момичето заби поглед в пода и отговори с не.
Евен погледна ръцете си, пак бяха свити. Усети как от корема му внезапно се надигна гняв.
- Лъжеш. - Стисна момичето за раменете. - Лъжеш! По дяволите! Личи ти. Кого си заключила в стаята ми днес? И кого си заключила при нея преди седмица...
- Мосю! - викна гневен глас откъм вратата. Възрастната камериерка стоеше на прага и надзърташе вътре. Рафаела се изниза от хватката му и изтича навън. Жената се загледа след нея, мерна ядосано Евен и продължи по коридора, а прахосмукачката пуфтеше зад нея.
Глава 15
Евен заключи вратата след себе си и взе асансьора до фоайето. Рецепционистът му кимна усмихнато, когато мина покрай него на излизане. Това означаваше, че нито Рафаела, нито възрастната жена бяха говорили с него; момиченцето явно нямаше намерение да обвинява Евен, че го е опипвал или нещо подобно. По пътя на логиката това трябваше да означава, че имаше какво да крие - а той беше прав: беше пуснала някого в стаята му. Някой с малко пликче бяла отрова. Някой, който искаше да се отърве от него.