Тоалетната беше мръсна и смърдеше на старо опикано. Евен се затвори в една кабинка, седна на капака и изви гръб, опита се да потисне порива да изкрещи и се ухапа по ръката. Не беше на седемнайсет, вече нямаше желание да бяга и да се страхува. Вече не беше Неве.
В тоалетната влезе някой. Евен го чу да застава неподвижно, а вратата зад него се затвори. Стъпките се приближиха, едната обувка изскърца, отиде до кабинките и разклати бравата на неговата, измърмори нещо и продължи към следващата. Ключалка изщрака металически. Свалиха се панталони и въпросният изстена и запъшка, докато вършеше работата си. После се избърса, вдигна панталоните и пак изчезна навън. Евен издиша. Не беше сигурен дали не бе таил дъх през цялото време.
- Не си изми ръцете - измърмори той и го досмеша. Чифт пълни с бактерии ръце на парижанин му бяха нужни, за да поуталожат паниката. Запали цигара и се облегна назад. Някаква тръба заклокочи, иначе в тоалетната беше тихо. Дали да не се обади на инспектор Бонжов и да му разкаже за пликчето в чорапите?
Сега се налага да мисля логично. Издиша дим към мръсния, сив таван. Ако полицията е подхвърлила пликчето, от реакцията ми ще узнаят, че съм чист и невинен. Вдигна капака и изтръска пепел в чинията. Или пък ще решат, че съм двойно по-хитър - и виновен. И ако (все пак) полицията е оставила пликчето - може би и двете - то те са всичко друго, но не и чисти, а когато разберат, че съм открил пликчето в чорапа, ще използват други средства, за да ме стреснат. Загледа се в еректирал пенис със свръхразмери, издраскан на вратата на кабинката.
А ако полицията не стои зад...
Дръпна си от последния сантиметър, помисли си „тогава са други“, опари си пръстите и метна фаса в тоалетната. След като изми ръцете си, влезе в кафето и седна с чашата си червено вино в най-мрачното кътче, което успя да намери с лице към вратата. Разумът му казваше - разумът, който го управляваше, когато оставеше настрана омразата към ченгетата - че не полицията бе подхвърлила пликчето в чорапа му. Не правеха така по принцип, какво щяха да спечелят?
Часовникът над бара показваше три и двайсет. Той извади телефона си и набра някакъв номер. Никой не отговори. Фин-Ерик сигурно бе излязъл на разходка с децата. Нали от застрахователна компания „Солвент“ му бяха дали отпуск до края на седмицата.
Изрови писмото от Май, обърна го, извади химикалка и написа:
Полицията
Хотел /Рафаела
Поколеба се и написа Фин-Ерик.
Те биха могли да знаят за посещението му в Париж, както и че бе отседнал точно в този хотел. Освен хората, пред които Фин-Ерик евентуално би могъл да го спомене. По-късно щеше да го попита. В паметта му изскочи нещо от разговора с инспектор Бонжов и го накара да сложи въпросителен знак малко по-надолу на листа. Загледа се в хартията замислено и набра номер, запазен в телефона този предиобед.
- Инспектор Бонжов, ало - отговори веднага.
Евен се представи.
- Точно преди да се разделим днес, ти ме попита дали познавам някакъв човек. Бях твърде развълнуван, за да разбера името както трябва, затова се обаждам отново. Кого спомена и защо?
- Попитах дали познаваш някой си Симон Латур - отвърна Бонжов доброжелателно. - Латур е една дума. Френски писател, от Тулуза, мисля. Не знам много за него, но явно е написал два-три романа на ужасите и някоя и друга мръснишка кримка.
- И защо попита дали го познавам?