Евен си пое дъх и набра номера.
Вдигнаха слушалката след третото позвъняване.
- Ало - обади се Фин-Ерик.
- Аз съм - отвърна Евен. - Съжалявам страшно много, не затваряй - каза набързо, но скоро долови единствено слабото жужене, звука на нищото. - По дяволите!
Захвърли слушалката и прокара ръка през косата си. По дяволите. Притисна несъзнателно чашата със студено кафе до гърдите си, докато четеше изписаното на ръка писмо пред себе си за Бог знае кой път откак го бе извадил от пощенския плик вчера.
До всички мои любими хора,
Обичам ви изключително много и никога не съм си мислила, че ще имам сили да ви изоставя. Както обаче се развиха някои неща напоследък, сърцето ми казва, че това, което правя сега, е единственото правилно решение. Спрямо вас и мен самата.
Животът не е у молител и не протича по предсказуем начин към определен край. Всъщност никога не се знае къде ще му хрумне да те отведе внезапно, нито пък кога ще намери своя край - освен ако сам не направиш този избор.
Така направих. Избрах да сложа край на хаоса в и около мен, преди да подхване и вас — и това означава да ви оставя. Ала го правя със свито сърце.
Скъпи ми голям Стиг и скъпа моя малка Лине, искам да знаете, че завинаги ще останете в сърцето ми, дори и там, където отивам сега. Най-силното чувство на сърцето - любовта, следва човека и в смъртта. Взимам ви със себе си там, накъдето съм тръгнала.
Не ме мислете с лошо.
Мама
Животът с теб беше хубав, най-прекрасното ми време на тази земя, докато сърцето и животът ме предадоха. Обичам те, но (тук някаква дума беше задраскана, та не беше възможно да се види какво бе написано) взе надмощие, без да го искам, и всичко стана твърде трудно.
Страшно много съжалявам.
Май
Листът се отдели от ръката му и се спусна косо под масата. Изведнъж чашата полетя към стената и термосът я последва, та кафето се разплиска по кухненския плот и пода. Той се свлече на един стол и зарови лице в ръце. Цялото му тяло бе обзето от призрачни болки сякаш бе изгубил сиамски близнак, онази част от него, която беше съзиданието, енергията, волята за живот.
От гърлото му се раздра кух смях и той избърса слюнката от ъгълчето на устата си. Воля за живот! Колко абсурдна бе мисълта, че Май му я бе отнела, та къде бе нейната собствена, когато се нуждаеше от нея? Деветнайсет свидетели. Защо никой не се е намесил?! Нали обеща никога да не ходиш... а аз обещах да се грижа за теб, Май. Да те браня от света, полицията, всички. Спомняш ли си как лежахме върху чувалите, дишахме тежко, след като бяхме тичали за живота си. Биха те, по дяволите, как те биха онези свине. Затова аз... Видя пред себе си тила й, късата, тъмна коса, загладена от каската, чу гадния звук като от строшени яйчени черупки и трескаво затърка лице с ръце. Лежахме си там и аз избърсах кръвта от устната ти, а ти ме обхвана сръце и каза, че никога няма да отидеш никъде без мен. Каза го. Спомняш ли си? Заби поглед в пода. Очите му бяха подути и зачервени от безсънните денонощия. Не. Едва ли си спомняш.
Наведе се за писмото.
- Утре пак ще се опитам да му се обадя, в службата - измънка той.
- Застрахователна компания „Солвент“ - изчурулика дружелюбен женски глас.
- Фин-Ерик Торсен, моля - изрече Евен.
Последва кратка пауза и отново се чу гласът .
- Съжалявам, господин Торсен не е тук днес. Мога ли да предам нещо или да го помоля да Ви се обади?
- Утре ще се върне ли? - попита Евен. Едва ли погребението бе още днес.
Гласът отново изчезна за момент, после пак се обади със същата дружелюбност и мекота.
- Съжалявам, ще отсъства до другата седмица. Желаете ли да говорите с някой друг?
- Става въпрос за погребението - обясни Евен и стисна горния край на носа си. - Исках да говоря с Фин-Ерик за... - Нямаше сили за повече. Стоеше като идиот и притискаше уста с юмрук.
Жената попита с кого разговаря, но Евен само поклати глава и искаше единствено да затвори, когато зрял женски глас пое слушалката.
- Говорите с Будил Мунте. Колежка съм на Фин-Ерик. Мога ли да Ви помогна?
- Аз... съм бившият мъж на Май-Брит. Исках да знам... за погребението - процеди Евен.
- Погребението е в сряда. В четиринайсет часа. Фин- Ерик е в Париж, за да прибере ковчега. Връща се утре. Да го помоля ли да се обади?
- Да. Да, благодаря.
- Има ли номера Ви?
- Мисля, че да - измънка Евен, но за всеки случай й го каза и затвори.
Глава 7
Фин-Ерик не се обади. Нито във вторник, нито в сряда предиобед. Евен намери сватбения си костюм, единствения черен костюм, който имаше, и го изчетка с четчицата за миене на съдове. Изглади го и изнамери чиста бяла тениска и карирана риза, почти бяла, застана пред огледалото и попита Май дали беше приемлив.