Легендата за Еварист Галоа - беше се превърнал в легенда сред математиците, които обичаха да гледат на себе си като на Последните рицари на истината - се основаваше на простите думи: Утре ще умра - какво трябва да успея да предам на идните поколения?
Евен харесваше историята за младия Галоа, бунтовник, гениален френски математик, живял по времето на Наполеон. Заради темперамента си и склонността си към разпри и красиви жени една вечер се озовал в злощастието положение на следващата сутрин да се изправи на дуел срещу един от най-добрите стрелци с пистолет на Франция. Среща, която осъзнавал, че била равнозначна на смърт.
Неговата собствена.
В нощта преди дуела Галоа седнал и записал живота си под формата на всички математически идеи, сентенции и загадки, на които смятал да намери отговора. Не били малко, предвид крехката му възраст - наистина бил гений, при това на 22 години, когато го призовали на дуел. Цяла нощ Еварист седял в трескав предсмъртен унес и записвал числа, уравнения, обяснения - лист след лист. Накрая ги събрал, навил ги на руло, завързал ги с червена панделка и ги приложил към писмо до приятел, в което го молел да изпрати бележките му на всички най-велики математици в Европа.
Когато приключил, облякъл най-хубавите си дрехи, завързал шалчето си и прибрал косата си на бунтовнически кок. С първата светлина на зората се отправил към покрайнините на града, към нива близо до брега на река и поздравил противника си, който водел двама секунданти. Еварист Галоа избрал да остане сам. Дали им пистолетите, а утринната мъгла все още се спускала над реката. Проверили ги дали са заредени и дуелиращите се застанали с гръб един към друг. От нивата миришело на влажна пръст, дърдавец свирукал в тръстиката в южната част на полето. Звучал като отчетливо капене на вода. Единият секундант броял на висок глас в такт със звуците на дърдавеца, а двамата дуелиращи се марширували своите 25 крачки в противоположни посоки. После се извърнали, прицелили се и стреляли. Единият паднал с куршум в корема. Един млад мъж, бляскава звезда на математиката, останал сам, умиращ на земята, а майското слънце бавно се издигало над ливадата. Противникът му и двамата секунданти прибрали пистолетите, напуснали мястото, без да продумат, заминали за Париж и го оставили сам със смъртта.
Постепенно станало трудно да се определи каква част от историята е измислена. Пък и кой ли се интересува? Историята, легендата разказваше нещо за очарованието, скрито в света на числата. Кой нормален човек би посветил сетните си часове на числа и уравнения? Да седи сам с перо и хартия, вместо да се събере с любими хора, семейство, нуждаещо се от утеха и приятели, които биха го обнадеждили?
Някога, на младини, Евен бе описал мощта на числата като омагьосване, като нещо, от което можеше да се откъсне, когато му е угодно и особено когато срещне правилната принцеса. Не знаеше дали е проявявал наивност, или още тогава е бил хитър и целеустремен. Когато срещна принцесата, неоспоримо подходящата жена, тя не можа да развали магията. Най-вече защото той не й даде възможност, не го желаеше. Затова пък я превърна в средство в своя свят, в елемент, с който да подобри способностите си във вселената на магическите числа. Направи я крайно необходима за себе си.
Тя обаче прозря намеренията му - и го изостави. Макар да бе обещала...
Налагаше му се да се запита: А той дали бе спазил своята част от уговорката? Той защитаваше ли я? Склонен ли беше да създадат една дружба, една вселена без тайни?
Не, не и последното. По простата причина, че бе невъзможно. Ако бе разказал за разпада, подозрението, ударите, кръвта...! Тя щеше да си отиде. Без съмнение, кой не би? А ако не го зарежеше, щеше да остане от съжаление. По дяволите, то не му беше нужно!
Метна последната бутилка към кошчето, пропусна с половин метър и удари с всичка сила стената с ръка. Какво я бе обзело преди седмица, какво я бе накарало да избере смъртта далеч от онези, които обичаше?
Завъртя се в леглото със стон. Разтърка очи и прокара ръка през лицето си, усети грубата, набола брада. За време, достатъчно за мускул да реагира на токов удар, той се замисли дали да не заудря глава в стената, докато мозъкът му угасне. Нямаше сили да мисли повече. Вместо това мерна часовника на телевизора, който показваше 20:47. Мерсенови прости числа. Време от прости числа. Време за лудост. Загледа се в тавана и зачака да мине. Времето. Реши да излезе на улицата и да намери място, където да хапне. И да пийне.