Рей Бредбъри
Невидимото момче
Взе голямата желязна лъжица и сушената жаба и започна да я чука, докато не я стри на прах, после заговори на прахта, докато бързо я разтриваше с кокалестите си ръце. Мънистените й сиви птичи очи огледаха бързо колибата. Всеки път щом погледнеше, главата в малкото прозорче се снишаваше, сякаш бе стреляла по нея с пушка.
— Чарли! — викна Старицата. — Излизай оттам! Направих гущерова магия да отключа ръждивата врата! Излизай, че не съм казала и земята не е затреперила, дърветата не са пламнали и слънцето не е залязло по пладне!
Единственият звук бе топлата планинска светлина върху високите терпентинови дървета, шумоленето на мъхната катеричка по някой покрит със зелен мъх дънер, мравките, движещи се в тънка кафява нишка край босите, покрити със сини вени крака на Старицата.
— Вече два дена не хапваш, да знаеш! — изпъшка тя и удари с лъжицата по плосък камък, при което сивата кесия с магии се залюля на пояса й.
Плувнала в пот, тя се изправи и тръгна из колибата, помъкнала стритата плът.
— Хайде, излизай! — изхриптя и хвърли щипка прах в ключалката. — Добре тогава, сама ще те пипна.
Завъртя дръжката с ръка с цвят на орех, първо на едната страна, после на другата.
— Господи — припя монотонно, — отвори я тая врата!
Нищо не се отвори. Тя добави още щипка прах и затаи дъх. Дългата й синя пола зашумоля, когато надникна в тъмната кесия да види дали няма някое люспесто чудовище вътре, някоя по-добра магия от жабата, убита преди месеци за критични случаи като този.
Чу как Чарли диша край вратата. Родителите му се запиляха в някакво градче, Озарк, в началото на седмицата и го оставиха, а той всеки ден тичаше почти шест мили до Старицата, за да й прави компания — падаше му се някаква леля, стринка или нещо подобно, пък и нямаше нищо против нейните странности.
А после, преди два дни, Старицата реши да го задържи при себе си да й прави компания — бе свикнала с него. Убоде с игла кокалестото си рамо, изцеди три капки кръв, плю през десен лакът, смачка щур-щурец, сграбчи с лява ръка като граблива птица Чарли и изкрещя:
— Мой син си, син си ми, сега и навеки!
Чарли подскочи като подплашен заек и се втурна през храстите към къщи.
Но с бързината на гигантски гущер Старицата го приклещи натясно; Чарли се свря в тази стара отшелническа колиба и не искаше да излезе, без значение как тя блъскаше по врати и прозорци, как чукаше с жълт като кехлибар юмрук или мърмореше над ритуални огньове, обяснявайки как наистина бил неин син — и още как.
— Тук ли си, Чарли? — попита тя, пробиваше дупки в дъските на вратата с острите си живи очи.
— Тук съм си, къде да съм — отвърна най-сетне той, ужасно уморен.
Може би всеки момент щеше да рухне на земята. Тя отново с надежда подхвана борбата с дръжката. Може пък допълнителната щипка прах да бе развалила нещата. Или все прекалявам, или се показвам скръндза, помисли си ядосано тя. Никога не си правя магиите точно, дявол да го вземе!
— Чарли, искам само да имам някой, с когото да си дърдоря вечер, да си греем ръцете на огъня. Някой да донесе съчки сутрин, да ми е разтуха! Нищо друго не искам, синко, само компанията ти. — Млясна с устни. — Виж какво, Чарлз, излез оттам и ще те науча на разни неща!
— Какви неща? — подозрително попита Чарли.
— Как да купуваш евтино и да продаваш скъпо. Да хващаш бяла невестулка, да режеш главата й и да я държиш топла в задния си джоб. Ей такива!
— Ау — каза Чарли.
— Как да не те лови куршум — забърза тя. — Така че ако някой те гръмне, да не ти стане нищо.
Чарли не отвърна и тя шепнешком започна да му казва тайната.
— В петък на пълнолуние изкопаваш корен от мише ухо и го носиш на врата си, вързан с бяла коприна.
— Ти си луда — каза Чарли.
— Ще те науча как да спираш кръв, как да накараш животно да замръзне, да помагаш на слепи коне да прогледнат, на всичко ще те науча! Как да цериш подута крава и побесняла коза. Ще ти покажа как да ставаш невидим!
— О — каза Чарли.
Сърцето на Старицата заби като тамбурина на Армията на спасението.
Дръжката се завъртя отвътре.
— Поднасяш ме — рече Чарли.
— Не, не те поднасям! — възкликна Старицата. — Чарли, ще те направя като прозорец, да се вижда право през тебе. Как само ще се изненадаш!
— Наистина невидим ли?
— Наистина невидим!
— И нали няма да ме сграбчиш, ако изляза?
— Няма и да те докосна, синко.
— Ами, добре тогава — с нежелание измънка той.
Вратата се отвори. Чарли стоеше на прага бос, с наведена глава, опрял брадичка в гърдите си.
— Направи ме невидим — каза той.