Обещавам да прегледам делата в кабинета й. Щатските следствени органи също поддържат компютърни досиета на извършители на сексуални престъпления и Лип ще провери дали може да засече нещо с името на Каролин или номера с въжетата.
— Как върви разследването?
Липранзър ми разказва какво е направено досега. В деня след убийството са разпитали всички съседи, но това вероятно е станало набързо и Лип ще уреди със следователите да обиколят още веднъж всички в квартала.
Този път ще го направят по вечерно време, така че да са се прибрали съседите, които са си били у дома в часа на убийството.
— Една жена твърди, че на стълбището е видяла мъж с шлифер. — Лип поглежда в бележника си. — Госпожа Крапотник. Сторил й се познат, но май не живеел там.
— Нали лаборантите от „Косми и влакна“ минаха първи? — питам аз. — Кога ще получим техните резултати? — Те изпълняват нелепата задача да минат с прахосмукачка трупа и да оберат с пинсети всичко от мястото на престъплението, за да изследват под микроскоп всяко косъмче, което са открили. Често могат да определят какви са били дрехите или косата на извършителя.
— След седмица, най-късно до десет дни — отговаря Лип. — Ще се опитат да открият нещо по въжето. Единственото друго интересно, което ми казаха, е, че са открили влакънца от мокет по голия под. Намерили и няколко косъма, но не колкото би трябвало да се очаква, ако е имало борба.
— А отпечатъци от пръсти?
— Взели са от всички предмети.
— И от тази стъклена маса ли? — Показвам снимката на Лип.
— Да.
— Откриха ли нещо?
— Да.
— Заключение?
— Не е окончателно.
— Чии са отпечатъците?
— На Каролин Полхимъс.
— Чудесно!
— Не е чак толкова зле. — Лип взема снимката от мен и сочи. — Виждаш ли този бар? А чашата? — Висока чаша за коктейли, която стои изправена. — По нея има следи. Три пръста. И то не на жертвата.
— Имаме ли някаква идея чии може да са?
— Не. В отдела за идентификация ми казаха да се обадя след три седмици. Много били закъсали с работата.
Отделът за идентификация към полицията има компютърно досие на всяко лице, на което някога са вземани отпечатъци, класифицирани по така наречените сравнителни точки — линиите и полетата между тях, които имаме на пръстите си. Те са означени със съответни цифрови стойности. Едно време, за да може отделът да проучи съществуващия каталог и да идентифицира неизвестен отпечатък, извършителят трябваше да е оставил отпечатъци и от десетте си пръста. Сега, в компютърния век, издирването може да се извърши от машина. Лазерен механизъм чете отпечатъка и го сравнява с всеки друг, заложен в паметта. Процесът отнема само няколко минути, но поради бюджетни ограничения отделът все още не притежава цялото необходимо оборудване и когато има специални случаи, трябва да иска назаем от щатската полиция.
— Казах им да побързат, а те ми надрънкаха нещо за не знам си какви „файлове“ и зареждането им. Едно обаждане от прокурора би помогнало. Кажи им да ги сравнят с всички известни отпечатъци в окръга. На когото и да са. На всеки мръсник, на когото са били вземани по някакъв повод.
Записвам си в бележника.
— Трябва ни и ОТР — казва Липранзър, като гледа в тефтера си. Въпреки че този факт не е широко известен, телефонната компания пази в компютъра си досиета на всички местни разговори, проведени от повечето централи — така наречените ОТР (описи на телефонните разговори). Започвам да съставям писмо от името на голямото жури4, с което те да се изискат. — И нека поискат ОТР за всеки номер, който е набрала през последните шест месеца.
— Ще изпищят. Сигурно има двеста номера.
— Тогава нека отбележат само номерата, които е набрала най-малко три пъти. По-нататък ще им представя списък, но ти направи искането отсега, че да не се наложи после да се скъсам да те търся за тая работа.
Разсеяно кимам.
— Ако се върнеш шест месеца назад — казвам, — вероятно ще откриеш и този номер. — Соча телефона на бюрото ми.
Липранзър ме поглежда право в очите и отвръща:
— Знам.
Значи знае. Замислям се за миг, като се опитвам да го преценя. Хората се досещат. Клюкарстват. Пък и Лип би забелязал неща, които всеки друг ще пропусне. Сигурен съм, че не одобрява. Не е женен, но не скитори. Има една полякиня, може би десет години по-стара от него, вдовица с голямо дете, която му готви и спи с него два-три пъти седмично. По телефона я нарича „майко“.
4
В оригинала: grand jury. По англосаксонското право орган, обикновено състоящ се от 12 до 23 заседатели, който разглежда съставения от прокурора обвинителен акт и решава дали обвиняемият да бъде предаден на съд. Различава се от 12-те съдебни заседатели (petit jury — малко жури), които участват пряко в съдебния процес и решават дали подсъдимият е виновен, без да определят конкретно наказание, което е прерогатив на съдията. — Б.пр.