— Господин Молто, знаете основанието за решението. То бе обсъдено, преди журито да влезе. Налице е установено отношение лекар — пациент. Всичко споделено е тайна. И ако поставите под въпрос още едно мое решение в присъствието на съдебните заседатели, разпитът ви ще бъде прекратен. Продължавайте.
— Доктор Робинсън, вярно ли е, че господин Сабич престана да идва при вас?
— Да.
— Лечението ви ли приключи?
— Да.
— Господин съдия, твърдя най-учтиво, че тези разговори не са тайна.
— Проявявате неуважение към съда, господин Молто. Продължавайте с разпита.
Молто поглежда към Нико. След това взривява всичко наведнъж. След като е прегледал въоръженията си, той е посегнал към атомната бомба.
— Ръсти Сабич казвал ли ви е някога, че е убил Каролин Полхимъс?
Внезапно из цялата зала се понася едно протяжно многогласно ахване и чак сега осъзнавам защо Нико тропаше с крак по подиума. Това е въпросът, заради който са довели тук Робинсън. Без заобикалки от рода на това дали съм спал с нея. Просто стрелят за последен път — на сляпо. Съдията обаче е вбесен.
— Достатъчно — крещи той. — Край! До гуша ми дойде от вас, господин Молто! До гуша! Ако другите въпроси са тайна, как може този да не е?
Прошепвам нещо на Стърн. Той ми отговаря „не“, но аз му казвам „да“ и дори го бутвам по лакътя да се изправи. В гласа му се усеща необичайно колебание.
— Ваше Благородие, не възразяваме да се отговори на така формулирания въпрос.
Реакцията и на Ларън, и на Молто е забавена. На съдията — поради гнева му, а на Молто — поради пълно объркване. Накрая те се осъзнават едновременно.
Молто заявява:
— Оттеглям въпроса си.
Но съдията разбира какво става.
— Не, няма да задавате такъв увреждащ въпрос в присъствието на журито, а след това да го оттегляте. Господин Стърн, за да е ясно в протокола, отказвате ли се от лекарската тайна?
Стърн си прочиства гърлото.
— Ваше Благородие, въпросът се отнася до разговори, които влизат в кръга на лекарската тайна, но по мое мнение така, както е формулиран, може да му се отговори, без тя да бъде накърнена.
— Мда — казва Ларън. — Изглежда сте прав. Ако отговорът е еднопосочен. Готови ли сте да рискувате?
За миг Стърн мята поглед към мен, но отговаря ясно:
— Да!
— Добре, нека тогава чуем отговора. Така ще знаем къде се намираме. Моля протоколчика отново да прочете последния въпрос на господин Молто.
Момичето се изправя със стенографската лента в ръка и чете с равен глас:
— Въпрос от господин Молто: „Ръсти Сабич казвал ли ви е някога, че е убил Каролин Полхимъс?“.
Ларън е вдигнал ръка, за да изчака стенографката да седне и да запише отговора. После съдията кима към свидетеля.
— Отговорът на въпроса — казва Робинсън със своя отмерен глас — е „не“. Господин Сабич никога не ми е казвал подобно нещо.
В залата настъпва небивала възбуда, чуват се въздишки на облекчение. Съдебните заседатели кимат с глава. Учителката ми се усмихва.
Молто не се предава.
— Някога засягали ли сте, макар и косвено, темата за убийството на госпожа Полхимъс?
— Възражение срещу този и всички по-нататъшни въпроси, засягащи разговори между господин Сабич и лекаря.
— Възражението е прието. То се тълкува като ограничаващо искане, което е удовлетворено. Тъй като всякакви по-нататъшни въпроси са или забранени, или нямат връзка с този процес, възнамерявам да прекратя разпита. Доктор Робинсън, свободен сте.
— Ваше Благородие! — крещи Молто, но Нико мигом го дърпа за ръката. Докато говорят, отвежда Томи настрани от подиума. Кима му успокоително, впрегнал цялото си самообладание; в държането му няма и следа от необуздаността на Молто.
Съдията гледа само към Нико.
— Следва ли да приемем, господин Дилей Гуардия, че обвинението е приключило представянето на своята теза?
— Да, господин съдия — отговаря Нико. — Обвинението приключи представянето на своята теза от името на народа.
Сега Ларън ще освободи журито за събота и неделя и ще изслуша искането за оправдателно решение. Обръща се към тях:
— Дами и господа, обикновено в този момент бих ви помолил да напуснете съдебната зала. Този път обаче няма да направя това. Задълженията ви по това дело свършиха…