Отначало не схващам тези думи, но изведнъж усещам ръцете на Джейми Кемп, а след това и на Стърн, които ме прегръщат, и разбирам какво се е случило. Процесът е приключил. Съдията продължава да говори. Казва на членовете на журито, че могат да останат, ако желаят. Заплаквам. За миг опирам чело на масата. Подсмърчам, но изправям глава, за да чуя думите, с които Ларън ще ми върне свободата.
Той се обръща към съдебните заседатели:
— Подробно обмислих това дело през последните двайсет и четири часа. В този момент защитата обикновено прави искане за оправдателно решение и най-често съдията постановява делото да продължи. Често има достатъчно доказателства, които да усъмнят едно разумно жури, че подсъдимият е невинен. Би трябвало да има много сериозни улики. Срещу никого не бива да бъде започнат процес без достатъчно доказателства, на чиято основа честни хора да решат по безспорен и несъмнен начин, че той е виновен. Справедливостта го изисква. А според мен в този случай не е било подходено справедливо. Разбирам, че прокурорите са имали подозрения. До вчера дори можех да кажа, че са съществували разумни основания за такива. Сега не съм толкова убеден в това и не мога да ви оставя да разисквате доказателства, които явно са недостатъчни. Би било несправедливо към вас и най-вече към господин Сабич. Срещу нито един човек не бива да се започва дело при доказателства като тези. Не се и съмнявам, че вашето решение категорично ще бъде „невинен“. Но господин Сабич не бива да живее нито миг повече с този призрак. Тук не бяха изяснени каквито и да било основания за подбуди или наличие на интимни връзки. По моему след вчерашния ден няма свидетелства, които да убедят един разумен човек, че господин Сабич е имал полов контакт с госпожа Полхимъс вечерта, когато е загинала. А както току-що видяхме, няма и следа от пряко доказателство, че той е убил госпожа Полхимъс. Може и да е бил там онази вечер. Може би обвинението има право на това заключение. Ако прокурорите бяха открили онази чаша, щях да се замисля върху твърдението им. Но при настоящите обстоятелства не мога да допусна делото да продължи.
— Ваше Благородие! — Нико е на крака.
— Господин Дела Гуардия, разбирам, че ви е обзело отчаяние, но в момента говоря и е редно да ме изслушате.
— Ваше Благородие…
— Имам да кажа няколко думи за господин Молто.
— Господин съдия, искам делото да бъде прекратено.
Ларън се сепва, дори се обляга назад. В залата се усеща още по-голямо оживление и шум от стъпки на сновящи хора. Без да поглеждам назад, зная, че репортерите тичат към телефоните. Ще се появят телевизионни камери. Никой не очакваше развръзката именно сега. Ларън удря с чукчето и призовава към ред. Сетне помахва с голямата си ръка към Нико да продължи.
— Господин съдия, искам да кажа нещо. Първо, изглежда, мнозина започнаха да мислят, че делото е стъкмено или че тук има някаква машинация. Отричам това. От името на всички членове на обвинението искам да заявя, че имахме основания да предявим това обвинение…
— Желаехте да направите искане, господин Дилей Гуардия.
— Да, господин съдия. Тази сутрин, когато дойдох в съдебната зала, се надявах, че ще оставите журито да се произнесе по делото. Мисля, че някои съдии биха го направили, и смятам, че е редно. Но други вероятно не биха го направили. А тъй като вие явно сте решили…
— Да, решил съм.
— Заради господин Сабич не искам да поставям под съмнение законосъобразност на решението ви. Аз лично не съм съгласен с вас. Ние не сме съгласни. Но не е справедливо да твърдя, че сте надхвърлили правомощията си. В никакъв случай не искам някой да мисли, че си търся оправдания. — Нико хвърля бегъл поглед през рамо по посока на Стърн. — Така че поради тези причини приемам вашето решение и отправям искане делото да бъде прекратено.
— Искането е удовлетворено.
Ларън се изправя.
— Господин Сабич, вие сте оправдан. Не мога да изразя колко съжалявам, че всичко това се случи. Удоволствието да ви видя свободен не измива позора, хвърлен върху каузата на справедливостта. Бог да ви благослови.
Удря с чукчето.
— Прекратявам делото! — обявява той и напуска залата.
36.
Вълнение. Жена ми. Адвокатите. Репортерите. Любопитни хора, които не познавам. Всички искат да ме докоснат. Барбара е първа. Усещането на ръцете й, които ме прегръщат, на тялото й, притиснато в моето, е удивително възбуждащо. Може би това е първият признак на възраждането ми за нов живот.