Нико отсъства, тъй като един от тримата, които ще говорят, съм аз. Но Хорган не можа да се сдържи да не дойде. Опитвам се да го отбягвам, но по-късно, на коктейла, усещам една длан върху рамото си.
Реймънд се усмихва мазно, но не поема риска да подаде ръка.
— Как си? — пита той сърдечно.
— Добре.
— Трябва да обядваме заедно някой път.
— Реймънд, отсега нататък няма да направя нищо, което изискваш с „трябва“. — Обръщам се, но той ме следва.
— Не се изразих добре. Много бих се радвал, Ръсти, ако някой път се съгласиш да обядваш с мен. Моля те.
Стари чувства. Стари връзки. Толкова е трудно да се прекършат. А какво ли друго имаме? Казвам му една дата и се отдалечавам.
Срещам се с Реймънд в кантората му и той предлага, ако нямам нищо против, да не ходим в ресторант. И двамата бихме се чувствали по-добре, ако в светските рубрики не се появи съобщение как Реймънд Х. и „пръвзамът“ са се сдобрили в ресторант „Сатиней“. Ето защо той бе поръчал да ни сервират тук. Обядваме сами в огромната заседателна зала, където на дългата каменна маса, изсечена от един-единствен блок, ни поднасят скариди с майонеза. Реймънд задава задължителния любезен въпрос за Барбара и Нат и ми разказва за адвокатската си фирма. Пита ме как съм.
— Никога няма да бъда същият.
— Представям си.
— Съмнявам се, че можеш.
— Чакаш ме да ти кажа, че съжалявам ли?
— Не е нужно, това няма да ми помогне.
— Значи не искаш да ти го кажа?
— Вече не ти давам съвети как да се държиш с хората.
— Защото вече умея.
— Би трябвало.
Реймънд дори не трепва. Подготвил се е за известна доза жлъчност.
— А знаеш ли защо? Защото Нико и Томи ме подведоха да им повярвам. Дори и през ум не ми мина, че може да са нагласили доказателствата. Смятах, че вършат това, на което съм ги учил. Ще го отзовават, нали знаеш? Имам предвид Дела Гуардия. Поне ще се опитат. Пуснали са петиции.
Кимам. Попрочел съм нещичко в пресата. Миналата седмица Нико обяви, че няма основание за назначаването на специален прокурор. Изрази доверието си в Молто. А вестниците и телевизионните коментатори отново го приковаха на позорния стълб. Един член на щатската законодателна палата държа дълга реч. Всички вече говорят за „инсценировка на делото“.
— Нали знаеш какъв е проблемът на Нико? Болкаро. Болкаро вече не иска да го погледне. Няма да си мръдне пръста да го спаси, ако се стигне до отзоваване. Ще трябва сам да се справи. Болкаро смяташе, че му е благодарен за покровителството, а Нико изведнъж взе да се гласи за кметското му място. Познато, нали?
Промънквам едно „аха!“. Искам да види, че изпитвам досада и съм му ядосан. Дойдох тук, за да покажа гнева си. Обещах си да не се съобразявам с това, че ще падна много ниско. Ако на устата ми дойдат обидни думи, ще ги изрека. Ще го ударя. Ще го замеря с храна. Няма да имам никакви задръжки.
— Слушай — казва той изведнъж, — постави се на мое място. Не ми е било леко.
— Реймънд — казвам аз, — а на мен леко ли ми беше? На какво ме направи ти, след като ти вървях по свирката цели дванайсет години?
— Знам.
— Беше се засилил да ми отсечеш главата.
— Казах ти, Нико ме накара да повярвам. И аз станах един вид жертва в цялата тази история.
— Върви на майната си бе! — отговарям аз.
Избърсвам устата си с ленената салфетка. Не ставам да си отида. Реймънд ме наблюдава и по червендалестото му лице преминават горчивина и вцепенение. Накрая прочиства гърлото си и сменя темата.
— Какво ще работиш сега, Ръсти?
— Нямам представа.
— Искам да знаеш, че ще ти помогна, доколкото мога. Ако желаеш, ще проверя какво има при нас. Ако ли пък те интересува някое друго място в града, просто ми кажи. Ще направя каквото мога.
— Единствената работа извън прокуратурата, която ми харесва, е нещо, което ти спомена — съдийско място. Мислиш ли, че можеш да го издействаш, че можеш да ми върнеш живота, който имах?
Поглеждам го изпитателно с намерението да разбере, че няма така лесно да съшием отношенията си. Тонът ми е язвителен. Невъзможно е кандидатът за съдия да носи бремето на обвинение в убийство. Но Реймънд дори не трепва.
— Добре — казва той. — Искаш ли да проуча възможностите? Да видя дали не мога да ти намеря място?