— Не можеш, Реймънд. Вече нямаш такова влияние.
— Може би грешиш за това, друже. Болкаро смята, че съм най-добрият му приятел. В момента, в който ме изтика, реши, че мога да му бъда полезен. Обажда ми се за съвети по два пъти седмично. Не се шегувам. Нарича ме мъдър държавник. Как ти се струва? Ако искаш, ще говоря с него. Или ще накарам Ларън да му поприказва.
— Недей — отговарям бързо. — Не искам нито твоята помощ, нито тази на Ларън.
— Какво имаш против Ларън? Според мен би трябвало да го боготвориш.
— Най-малкото е твой приятел.
Хорган се засмива.
— Ти май дойде тук само с една мисъл в главата си, а? Просто искаш да ме ядосаш колкото се може повече. — Реймънд бута чинията настрани. — Искаш да ми върнеш дванайсетте години за пет минути, нали? Добре, хайде, направи го! Но слушай, не те нагласих аз. Искаш да си го изкараш на някого? Виж, Томи си го заслужава. Нико също, ако ме питаш. Присъедини се и ти към тълпата. Ако желаеш, сигурен съм, че можеш да се свържеш с Юридическата асоциация. Те ще те извадят отпред, за да разгромиш и двамата публично.
— Вече се обадиха. Отговорих им, че нямам какво да кажа.
— А защо си ме заял мен? Знам, че не ти беше приятно да ме видиш на свидетелския стол, но излъгах ли, докато бях там? Не казах нищо, което не се е случило. И това много добре ти е известно.
— Мене излъга, Реймънд.
— Кога? — За пръв път е учуден.
— Когато ми даде делото „П“. Когато ми каза как Каролин го е поискала. Когато ми заяви, че съдържащото се в него обвинение е глупост.
— О — казва той бавно. Трябва му малко време, за да се вземе в ръце, но външно дори не трепва. Реймънд Хорган, както отдавна ми е известно, е със силен характер. — Добре, сега ми става ясно. Някое птиченце ти е чуруликало в ухото, нали? Кой? Лайънел Канили ли? Вие с него открай време бяхте голяма любов. Знаеш ли, може би ще искаш да чуеш някои неща и за него. Никой не е герой, Ръсти. И твоя нос натопиха, защото много го навираше, нали? Добре, аз не съм герой. И някои други не бяха герои. Но това нямаше нищо общо с обвинението ти в убийство. — Той ме сочи с пръст, все още спокоен.
— А за това да се води справедлив процес, Реймънд? Помисли ли за това? Беше ли сигурен, че Ларън няма да ме пожертва, само и само онова дело да се потули?
— Той не е такъв.
— Какъв не е? Говорим за човек, който си е продал съдийското достойнство. Престани. Единственото нещо, което го интересуваше, а и теб също, беше никой да не разбере. Да ти задам един въпрос, Реймънд. Как така делото ми се падна на Ларън? Кой подшушна някоя и друга дума на Ед Мъмфри?
— Никой не се е обаждал на Мъмфри.
— Просто късмет, а?
— Доколкото ми е известно.
— А ти не го ли попита за мен?
— С Ларън не сме говорили за теб. Никога. Не си спомням нито един случай. Бях свидетел и колкото и да не си съгласен, двамата се държахме, както е редно. Слушай, знам какво си мислиш и как звучи то. Но, Ръсти, остави тези глупости. Това е нещо, което му се е случило преди девет години, когато животът му се беше объркал.
— Как му се е случило, Реймънд? — питам аз, като за момент любопитството ми надделява над яда.
— Ръсти, нямам представа. Само веднъж сме говорили, и то накратко. По онова време той ходеше все пиян. Знаеш, че тя беше инспектор. Пуснатите под гаранция й разправяха какви ли не сърцераздирателни истории. Взе да ги защитава пред съдията, да му се умилква и той е налапал въдицата. Усетил е, че Каролин няма да има нищо против, ако й вдигне полата. Веднъж един от тези, на които е помагала, й дал пликче с пари за усилията й. Занесла го на Ларън, за да решат какво да правят. На него, а и на нея им се видяло забавно. Излезли и ги похарчили в ресторант. И от дума на дума, та в кревата. Знаеш как стават тия работи. А другото го приемаха на шега, подкупите де. Като някаква младежка лудория.
— И ти я назначи, като я знаеше каква е?
— Ръсти, направих го именно затова. Ларън непрекъснато ми разправяше сълзливи истории, че била зле материално, понеже от мизерната си инспекторска заплата трябвало да заделя и за таксите в университета. Казах му, добре, ще й удвоя заплатата, но да прекратите тия неща. Мислех да я оставя там като прокурор. А при наличието на още двама прокурори, които я наблюдават, какво можеше да направи? Тя пък взе, че се залови сериозно за работа. Много добра беше! Нямаше скрупули, но умът й беше като бръснач. А най-после успях да преместя и Ларън в центъра. И той се справи отлично. Това ще го вярвам и на оня свят. Никой не може да се усъмни в честността на Ларън, когато се занимава с дело за тежко престъпление. След година и двамата станаха толкова почтени, че дори не си говореха, за да не си спомнят миналото. Бих се учудил, ако през последните пет-шест години са разменили и десетина думи. След време разбрах какво е виждал той в нея. Знаеш как се развиха нещата.