Това, разбира се, е отговорът на въпроса, който ме вълнуваше през пролетта. Защо Каролин предприе първия си ход към мен, а не към Реймънд, когато е предположила, че мястото на главния прокурор ще се оваканти. Не заради мъжествеността ми или за черните ми очи. Бях новак и далеч не толкова мъдър. Вероятно е решила, че Реймънд ще я прозре по-добре. А може и така да е станало. Може би затова тя не получи желаното. Той я е видял как настъпва. Знаел е за какво да се оглежда.
— Колко мило! — казвам. — Всичко е било наред, докато ти не получи едно анонимно писмо. Тогава й даде делото, за да го потули.
— Не, не си прав! Дадох й го, но не знаех какво е. Казах й да го прегледа и да има предвид, че никога не може да е сигурна кой ще й наднича през рамото. Само това. Какво искаш от мен, Ръсти? Вече бях започнал да се виждам с нея. Трябваше ли да се преструвам? Ако исках, можех да унищожа това писмо.
Клатя глава. И на двамата ни е ясно, че е прекалено предпазлив, за да го направи. Човек никога не знае кой може да дойде да потърси писмото. Това е една от задачите, които един Медичи като Реймънд знае, че трябва да възложи. И то с указания, които никога няма да водят обратно към него. Много изкусно. Разследвай. Виж какво става там. А неизреченото е: ако има нещо общо с теб и Ларън, разчисти мръсотията много внимателно. Каролин се беше опитала. Няма какво повече да се чудя къде е отишло делото за арестуването на Леон от Трийсет и втори участък.
— И когато я пречукаха, ти изтича и взе делото?
— Когато я „пречукаха“, както се изрази, ми се обади Ларън. Нали разбираш, бях му казал за писмото, когато се получи. Така че говорихме по телефона в деня, в който намериха тялото. Типично за Ларън. Винаги е бил лицемерно говедо. Каза ми, че мога да прибера делото, за да не се използва с политическа цел. — Реймънд се смее сам. Аз не отпускам свитите си черти. — Добре де, Ръсти, когато ме попита, нали ти го дадох?
— Нямаше избор, а и се постара да ме подведеш.
— Слушай — казва той. — Ларън ми е приятел.
И ключ към подкрепата на Реймънд сред чернокожите. Ако Реймънд някога започне дело срещу Ларън Литъл или позволи на някой друг да го започне, по-добре предварително да се откаже от изборите. Но не споменавам това. Възмущението най-после е изместило част от яда ми.
Ставам, за да си вървя.
— Ръсти, наистина мислех това, което ти казах. Искам да ти помогна. Дай ми знак и ще направя каквото кажеш. Ако пожелаеш да целуна задника на Болкаро насред площада на обяд, за да те направи съдия, ще го извърша. Ако мислиш първо да понапечелиш, и това ще се опитам да уредя. Знам, че съм ти длъжник.
Иска да каже, че сега повече от когато и да било ми желае щастие. Но раболепността му ми действа успокояващо в известен смисъл. Не можеш да продължиш да удряш човек, който е на колене. Нищо не казвам, но кимам.
По пътя към вратата Реймънд отново ми посочва модерното изкуство по стените. Явно е забравил, че ни изнесе същата лекция, когато бяхме със Стърн. Докато се разделяме пред асансьора, той се пресята към мен и се опитва да ме прегърне.
— Беше ужасно — казва.
Дръпвам се, дори леко го отблъсквам, но наоколо има хора и Хорган се преструва, че не е забелязал. Асансьорът пристига. Реймънд щраква с пръсти. Изведнъж се е сетил нещо.
— Знаеш ли — казва тихо той, — обещах си, че днес ще ти задам един въпрос.
— Какъв. Реймънд? — питам аз, докато влизам вътре.
— Кой я е убил? Искам да кажа, кой мислиш, че го е направил?
Не отговарям нищо. Оставам безизразен. След това, докато вратите на асансьора се затварят, кимам на Реймънд Хорган като джентълмен.
38.
Един ден през октомври работя на двора и усещам странно вълнение. Поправям оградата — махам стълбовете и забивам нови в цимента, като заковавам върху тях широки дъски. За миг се заглеждам в инструмента, с който работя. Той е от тези, които нямат определено име. Наследство е от тъста ми. След смъртта му майката на Барбара ми донесе всичките му инструменти за двора и дома. Този представлява парче черно желязо, кръстоска между тесла и лост. Може да се използва за всичко. През нощта на първи април е бил използван при убийството на Каролин Полхимъс.