Липранзър ме поглежда като древен мислител. След това кима, убеждавайки сам себе си.
— Възможно е — казвам след кратка пауза. — Мислил съм по въпроса. Но тя каза, че нещата не са вървели така, както е очаквала.
— Като иска да каже какво? — пита той. — Че не са те опандизили? Та какво друго ще чуеш от нея, освен гальовни думи: скъпи, щях да те спася, ако трябваше. А ти какво можеше да направиш? Да й кажеш: „Хайде, предай се!“.
— Не знам, Лип. — Поглеждам го и след това го тупвам леко по рамото. — Преди петнайсет минути мислеше, че аз съм убиецът.
В отговор той отново изпухтява.
— Не знам — повтарям аз. — В две неща съм сигурен: че тя го е извършила и че съжалява. Винаги ще вярвам, че съжалява. — Изправям се. — Както и да е, не би ми помогнало, ако я бях издал.
— Като стана дума за това, уведоми ли поне адвокатите си?
— Не. Нито единия, нито другия. Вече накрая реших, че Санди може би е разбрал. Една вечер ми предложи да призовем Барбара за свидетел и аз съвсем ясно почувствах, че ни най-малко не иска наистина да го направи. А младият, Кемп, също имаше някакви подозрения. Знаеше, че нещо не е наред с телефонната справка. Но щях да поставя и двама им в положение да избират между мен и жена ми. Не исках да се защитавам по този начин. Както казах, не можех да отнема майката на сина си. А пък и кой щеше да ми повярва в съда? Ако Барбара наистина е изпипала всичко, тогава и това би й било ясно. Нико имаше чудесен аргумент, ако станех да я обвиня. Щеше да каже, че това е идеалното престъпление. Нещастен брак. Прокурор, който изтънко познава системата. Един човек, който е станал женомразец. Ненавижда Каролин. Мрази жена си. Не обича и сина си. Ако се раздели с нея, никога няма да му присъдят детето. Щеше да каже, че съм го планирал по този начин. Докарал съм го добре, да изглежда като нагласено убийство. С всичките му подробности до отпечатъка й върху чашата и инжектирането на спермата и желето. Може би щеше да каже, че използвам варианта с Барбара като подсигуряващ, тоест че тя е лицето, което бих искал да видя уличено, в случай че цялата къща, изградена от карти, се срути отгоре ми. Това би впечатлило много съдебни заседатели.
— Но нали не е вярно — казва Лип.
Поглеждам го. Виждам, че отново съм го пуснал да плава несигурно по коварните води на подозрителността.
— Не — отговарям му аз. — Не е вярно.
Но съзирам искрицата, моментната светлинна на блуждаещото съмнение. Кое е по-трудно? Да знаеш истината или да я откриеш, да я признаеш или да ти повярват?
Заключително изявление
Когато Реймънд се обади, му заявих, че идеята е абсурдна.
— Незабавна реабилитация — отсече той.
— Не е възможно — отговорих.
— Ръсти — каза Реймънд, — дай една възможност на гузната съвест.
Не бях сигурен дали има предвид себе си или целия окръг Киндъл.
Но той настояваше и накрая му казах, че ако всичко може да се уреди, бих обсъдил сериозно въпроса.
В резултат на петиция през януари Градският съвет насрочи референдум за отзоваване. Болкаро можеше да го предотврати, но той демонстрира явна безпристрастност към Дела Гуардия. Нико поведе активна кампания, за да опази мястото си и без малко да успее. Уволни Томи Молто, когато оставаха само две седмици до референдума, но някои общественици, включително Реймънд, Ларън и съдията Мъмфри, се обявиха срещу него, така че Дела Гуардия бе отзован с разлика от около две хиляди гласа. Но не се е предал. Ще се кандидатира за градски съветник в Южния район и очаквам да спечели.