Най-отгоре върху нещата, дадени ми от Юджиния, е бележката за отсъствието на Томи Молто, което си остава необяснено. От „Личен състав“ искат да му удържат от заплатата заради самоволно неявяване на работа. Отбелязвам си да поговоря с Мак за това и прехвърлям останалата кореспонденция. От съдебния архив са ми пратили компютърна разпечатка с имената на тринайсет лица, освободени през последните две години от щатски затвори, чиито дела са били водени от Каролин. На ръка е отбелязано, че посочените дела са й предадени в нейния кабинет. Поставям разпечатката насред бюрото си, за да не я забравя.
Тъй като Реймънд ще отсъства заради кампанията си почти целия ден, поемам повечето от преписките, които иначе са за главния прокурор. Разглеждам въпроси, свързани с предявяване на обвинения, имунитети, спогодби, и се занимавам със следствените органи. Тази сутрин ще водя съвещание във връзка с обвиненията, на което ще решаваме формулировките и състоятелността на всички обвинителни актове за седмицата. Следобед имам заседание относно провала от миналата седмица, в който полицай, представящ се за наркоман, купил наркотици от дегизиран агент на ДЕА5. Двамата извадили пистолети, показали си полицейските значки и всеки настоял другият да се предаде. Подсигуряващите ги агенти също се намесили и в крайна сметка единайсет блюстители на реда се изправили един срещу друг на улицата, крещели неприлични думи и размахвали пистолети. А сега ние ще провеждаме заседания. Полицаите ще ме убеждават, че федералните служители вършат всичко тайно. Агентът на ДЕА, който е начело на операцията, ще ми намеква, че полицията научи ли тайна, обикновено я продава. А междувременно от мен се очаква, освен всичко друго да намеря и кого да обвиним в убийството на Каролин Полхимъс.
А може би и някой друг го търси. Около девет и половина ми се обажда Стю Дубински от вестник „Трибюн“. По време на кампания Реймънд отговаря сам на повечето обаждания от печата. Не иска да изтърве безплатната реклама, нито пък да предизвика критични бележки, че губи контрол върху прокуратурата. Но Стю може би е най-добрият съдебен репортер. Обикновено изнася верни факти и има чувство за мярка. С него мога да разговарям.
— Нещо ново за Каролин? — пита той. Начинът, по който свежда убийството само до името й, ме разстройва. Смъртта на Каролин вече отстъпва от категорията на трагедиите и започва да се превръща в поредния грозен инцидент.
Аз, разбира се, не мога да кажа на Стю, че нищо не е направено. Би могло да стигне до ушите на Нико, който ще използва повода да нанесе поредния удар.
— Главният прокурор Реймънд Хорган няма какво да каже — отвръщам.
— А той би ли коментирал едно друго сведение? — Независимо какво е то, Стю се обажда именно заради него. — Чувам, че някои по-високопоставени лица били зарязали отдел „Убийства“. Да знаеш нещо?
Явно се отнася за Молто. След напускането на Нико първият му заместник Томи стана изпълняващ длъжността. Хорган отказа да го назначи като титуляр, защото подозираше, че рано или късно ще се случи нещо такова. За миг премислям факта, че печатът вече души. Не е добре. Дори никак. От начина, по който Дубински си е подредил въпросите, разбирам как ще излезе новината. Един високопоставен прокурор убит, а друг, който би трябвало да оглави разследването, напуска. Ще прозвучи така, сякаш прокуратурата е на ръба на пълната бъркотия.
— Получаваш същия отговор — казвам. — От името на главния прокурор.
Стю изръмжава. Яд го е.
— Ако искаш да разговаряме неофициално… — подхвърлям аз.
— Разбира се.
— Достоверна ли ти е информацията?
Искам да знам каква е вероятността да я прочетем във вечерния вестник.
5
ДЕА — федералната служба на САЩ за борба срещу незаконната търговия с наркотици. — Б.пр.