— Горе-долу. От източник, който все си мисли, че знае повече, отколкото знае в действителност. Предполагам, че става дума за Томи Молто. Той и Нико са дупе и гащи, нали?
Стю явно не разполага с достатъчно сведения за публикуване. Отбягвам въпроса му и питам на свой ред:
— Дела Гуардия какво казва?
— Не желае да коментира. Хайде, Ръсти — настоява Дубински. — Какво става?
— Нещо само за лично твое сведение, Стю — нямам представа къде е Томи Молто. А ако е подал ръка на Нико, защо кандидатът сам не ти го каже?
— Искаш ли да чуеш личното ми мнение?
— Казвай.
— Може би Нико го използва, за да разследва самостоятелно случая. Помисли за нещо от рода на: „ДЕЛА ГУАРДИЯ ЗАЛАВЯ УБИЕЦА!“. Как ти звучи подобно заглавие?
Предположението е нелепо. Едно частно разследване на убийство лесно може да се превърне в пречка за полицията. А създаването на спънки за правосъдието не е добра политика. Но колкото и нелепо да звучи, в самата идея личи почеркът на Нико. А и Стю не е от тези, които говорят, колкото да се намират на приказка. Работи с точни сведения.
— Да разбирам ли — питам, — че и това е част от слуховете, които се носят?
— Без коментар — отвръща Сю.
И двамата се засмиваме, преди да затворя телефона. Незабавно провеждам няколко разговора. Оставям бележка при Лорета, секретарката на Реймънд, да му предаде, ако се обади отнякъде, че трябва да говоря с него. Опитвам се да открия Мак, заместника по административните въпроси, за да поговорим за Молто. Отговарят ми, че я няма. Оставям бележка и за нея.
След това, тъй като имам няколко свободни минути до заседанието по обвиненията, тръгвам по коридора към кабинета на Каролин. Тъжна гледка. Тежкото бюро, което бе измъкнала от домакина, е разчистено, а съдържанието на чекмеджетата — две стари пудриери, супа на прах, пакетче книжни кърпички, пуловер, половинлитрово шише ментовка шнапс — е преместено в картонена кутия заедно с дипломите и удостоверенията от Юридическата колегия, които преди бяха окачени по стените. Донесените от склада кашони са струпани на пирамида в средата на стаята и придават на кабинета подчертано необитаем вид, дори прахта, събрала се от седмицата бездействие, има едва доловим мирис на развала. Наливам чаша вода на съхнещите цветя и избърсвам прахта от няколко листенца.
Делата, които Каролин водеше, бяха предимно за сексуални престъпления. Според кодовете по кориците на папките, които намирам в горните чекмеджета на старата й дъбова кантонерка, по мои сметки двайсет и два случая очакват предявяване на обвинение или съдебен процес. Каролин твърдеше, че проявява особено съчувствие към жертвите на тези престъпления, и с течение на времето открих, че нейната пристрастност е по-истинска, отколкото смятах в началото. Когато говореше за непрестанно възобновяващия се в съзнанието ужас, изпитван от тези жени, лустрото й се смъкваше и оголваше ту нежност, ту ярост — настроения, които се редуваха у нея. Но сред тези дела се срещат и доста странни: един стажант в университетската болница, който преглеждал жени, за да им издаде медицинско свидетелство, завършвал прегледа с вкарване на собствения си инструмент — една от жертвите била „лекувана“ по този начин в три последователни случая, преди да се оплаче. А приятелката на един заподозрян си призна на втория ден от разпита, че се запознала с него, когато той изрязал дупка в мрежата на вътрешната врата на апартамента й и я изнасилил. Но като остави ножа, заяви тя, се оказа, че е много приятен младеж.
Като много други, и аз подозирах Каролин, че увлечението й по тази страна на работата не е мимолетно. Затова разглеждам папките с надеждата да намеря нишка, за която да се заловя — например че ще успеем да докажем наличието на култов обред, повторен преди шест дни в апартамента на Каролин, или пък зверско повторение на престъпление, към което тя по някакъв начин е показала твърде извратен интерес. Но няма нищо такова — тринайсетте имена не водят до никъде. И новите папки не изплюват никакви следи.
Вече е време за заседанието, но нещо ме гложди. Когато отново преглеждам компютърната разпечатка, виждам, че има един случай, който още не съм срещнал — едно дело „П“, което назоваваме така по алинеята от щатския наказателен кодекс, отнасяща се до подкуп на длъжностно лице от правораздавателната система. Каролин рядко излизаше извън своята сфера, а когато това дело е било разпределено към делата „П“ (случаи за специално разследване), те бяха под моето пряко наблюдение. Отначало приемам, че поради допълнително повдигнато обвинение обозначаването му като „П“ е грешка на компютъра. Но виждам, че липсва и основното. Това, което е заведено всъщност под параграфа „Неизвестен извършител“, обикновено означава разследване без последвал арест. Още веднъж преглеждам набързо чекмеджетата на бюрото, а сетне проверявам и в моя кабинет. Имам собствена разпечатка на делата „П“, но това не фигурира там. Изглежда, че след като Каролин го е поискала, то е било изтрито от другия списък. Отбелязвам в бележника си: дело „П“? Полхимъс? Юджиния стои на вратата.