— Хайде, къде ходите? Търсих ви. Големият се обади. — „Големият“, разбира се, е Реймънд Хорган. — Къде ли не ви търсих. Нареди да се срещнете в един и половина в клуб „Деланси“.
Двамата с Реймънд често общуваме по този начин по време на кампанията. Хващам го, след като се наобядва, преди някоя реч, за да го поставя в течение на това какво става в прокуратурата.
— А Мак? Обади ли се?
Юджиния чете бележката:
— Цяла сутрин ще бъде отсреща.
Явно ще наблюдава как някои от новите прокурори се справят по време на сутрешните дела в Съдебната палата.
Моля Юджиния да отложи с половин час заседанието по обвиненията и се запътвам към Съдебната палата, за да открия Мак. На втория етаж заседава Съдът на Централния район. Първоначално задържаните се явяват в районните съдилища, за да се определи мярката за неотклонение, да се разгледа делото, ако обвинението е за по-леко престъпление, или при по-тежки престъпления да се решат преюдициални въпроси. За начинаещия прокурор назначението в районен съд обикновено е второ или трето стъпало след отдел „Апелации“ или „Жалби и призовки“. Преди да ме изпратят в „Тежки престъпления“, работих в тази зала година и половина и сега гледам да стъпвам там колкото се може по-рядко. Тук престъплението винаги изглежда най-осезаемо, а въздухът трепти от сподавяната агония, която напира и аха-аха да закрещи.
В коридора пред двете големи зали, където заседава съдът на Централния район, стои развълнувана тълпа, подобна на мизерната сган, натъпкана в трюмовете на едновремешните големи презокеански кораби, както я виждам във въображението си. Майки, приятелки и братя реват и оплакват младите мъже, затворени в гранитните килии в съседство със съдебните зали. Нискоквалифицирани адвокати сноват напред-назад и преговарят с клиентите с приглушени гласове на черноборсаджии, докато служебно назначените защитници викат на висок глас имената на хора, които никога не са виждали и които след малко ще защитават. Прокурорите също викат, докато търсят едновременно десетината полицаи, извършили арести по съответните дела, с надеждата да увеличат минималните си знания по делото, които са получили от полицейските доклади, методично изготвяни по такъв неясен начин, че само затрудняват разпита в съда.
В сводестата зала с червени мраморни колони, дъбови подпори и пейки с прави облегалки глъчката не спира, а се превръща в грохот. Застанали напред от страх да не пропуснат извикването на делата им, прокурори и адвокати се пазарят дружелюбно за възможни спогодби. До съдийската маса около секретаря на съда са се струпали шест-седем адвокати и прокурори и го увещават да изтегли делото им напред, за да бъде извикано веднага. Полицаите, повечето наредени по двойки край мръсните стени, мнозина току-що изкарали смяната от полунощ до осем и явили се за заседанието, определящо мярката за неотклонение на задържаните от тях през нощта, сърбат кафе и се полюляват от пети на пръсти, за да не заспят. В далечния край на залата се чува несекваща врява. Там е арестантската стая, където задържаните очакват да ги извикат. Един-двама от тях ругаят цинично пред разсилните или адвокатите си и се оплакват от теснотията и непоносимата смрад край тоалетната. Останалите току простенват или удрят по решетките.
Сега, в самия край на сутрешните дела, проститутките, облечени в шорти и блузки с гол гръб, са призовавани, съдени, глобявани и изхвърляни обратно на улицата, за да могат да поспят преди трудовата си нощ. Обикновено се явяват пред съда на групи и ги представляват двама-трима адвокати, но от време на време някой сутеньор, за да спести пари, сам се нагърбва с тази задача. Точно такъв е случаят в момента — един глупак в яркооранжев костюм плещи нещо срещу полицейската жестокост.
Мак ме отвежда в гардеробната, където няма закачено нито едно палто. Никой посетител не е толкова смел, че да остави скъпа дреха без надзор в тази компания. Стаята е съвършено празна, ако изключим стенографската машина и огромния полилей, сложен в найлонова торба, който явно е веществено доказателство по някое от предстоящите дела.